Решение № 3575 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2020 г.

Решение № 3575 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Р., срещу решение № 154/2.10.2020 г., постановено по адм. дело № 208/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е обявена нищожността на заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020 г. на управителя на НЗОК. Делото като преписка е изпратено на управителя на НЗОК (НЗОК като правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца", съгласно Постановление № 54 на МС от 28.03.2019 г. за закриване на Център "Фонд за лечение на деца" (обн. бр. 26, от 29.03.2019 г, в сила от 29.03.2019 г.), за ново произнасяне съобразно мотивите на решението по заявление с вх. № 6488 от 11.03.2016 г. (пререгистрирано със заявление с вх. № Е113-01-436/2.07.2019 г.) на Г. М., законен представител на Л. Г., [дата на раждане] На административния орган е определен 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от датата на влизането му в сила. Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Г. М., законен представител на Л. Г., чрез пълномощник адвокат Ж. Ж. – САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1 а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане по заявление с вх. № Е113-01-436/2.07.2019 г. за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, за лице до 18 - годишна възраст, подадено от Г. М., законен представител на Л. Г., [дата на раждане] Административният орган обосновава отказа си с липсата на нормативно установените предпоставки за заплащане на услуги при условията и реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., обусловен от закриване на лечебното заведение "Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.", гр. Мюнхен, Германия, за което заявителят е кандидатствал. Първоинстанционният съд намира, че след връщане на преписката за ново разглеждане е следвало административният орган - управителят на НЗОК да се произнесе по заявление № 6488/11.03.2016 г., произнасянето по което е висящо, а не както е посочил в оспорената заповед - по заявление с вх. № Е113-01-436/2.07.2019 г. С оглед представена медицинска документация и оферта от "Практика – клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л. Б.", са развити съображения за неотносимост на обстоятелството, че лечебното заведение е закрито поради смъртта на д-р К.. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е в противоречие с решение № 7082/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1947/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 6985/23.11.2018 г. по адм. дело № 8253/2018 г. на АССГ, поради което на основание чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК прогласява същия за нищожен. В контекста на изложеното е изведено, че спорните въпроси са били решени с влязъл в сила съдебен акт и обсъждани на два пъти от съдебни инстанции. От първоинстанционния съд е формиран решаващ мотив, съобразно който подлагайки на спор вече решени с влязъл в сила съдебен акт въпроси, административният орган е издал нищожен административен акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно § 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването (oбн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 1.04.2019 г., изм. и доп., бр. 90 от 15.11.2019 г.), в относимата редакция към датата на издаване на заповедта, неприключилите до 31 март 2019 г. процедури по заявления за организационно и финансово подпомагане за заплащане за медицински и други дейности на лица до 18-годишна възраст, подадени до закрития Център "Фонд за лечение на деца", се довършват от НЗОК по реда на настоящата наредба. В конкретната хипотеза постановяването на законосъобразен индивидуален административен акт е обусловено от изпълнение на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съда в посочените по – горе решения и изпълнение на нормативно установената процедура по издаване на акта по реда на Наредба № 2/2019 г. С решение № 7082/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1947/2019 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 6985/23.11.2018 г. по адм. дело № 8253/2018 г. на АССГ преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, респ. правоприемника му, при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона по отношение на изрично установените фактически и правни основания, довели до отмяната на заповед № 606/9.07.2018 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД). При повторното произнасяне от административния орган по заявление с вх. № 6488 от 11.03.2016 г. (пререгистрирано със заявление с вх. № Е113-01-436/2.07.2019 г.) на Г. М., законен представител на Л. Г., са установени нововъзникнали факти и обстоятелства, които са обосновали издадения отказ, обективиран в обжалваната заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020 г. на управителя на НЗОК. В административното производство е установено, че поради смъртта на д-р К. през май 2016 г., лечебното заведение "Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.", гр. Мюнхен, Германия е закрито, а договорите със служителите в него са прекратени. По делото са представени в превод писмо с вх. № 95-00-48/12.08.2018 г. от г-жа А. К. - съпруга до министерство на здравеопазването в Република България, писмо с вх. № 95-00-48/9.01.2019 г. на министъра на здравеопазването и здравните грижи на провинция Бавария, член на Ландтага и договор за покупко – продажба от 6.10.2016 г. между Р. М., дипломант администратор на наемодателя (ФХ) Бергщрасе 12, 83367 Петинг и като администратор на имота за неизвестните наследници на г-н В. К.. Административният орган е издал обжалваната заповед, извършвайки самостоятелна преценка на нововъзникналите факти и обстоятелства, с оглед приложимия материален закон. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът, който отменя обжалван пред него административен акт и връща преписката за ново разглеждане, няма право да дава указания на административния орган как да бъде решена преписката, във връзка с нововъзникналите факти. Аргументи за това заключение се съдържат в чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, който урежда правомощията на съда в случаите на отмяна на административния акт, които се различават в зависимост от това дали той може да се произнесе по същество вместо административния орган. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (чл. 173, ал. 2 АПК). Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК установява специфично основание, което може да доведе до прогласяване нищожността на административен акт. Предпоставките за прилагане на разпоредбата са две-наличие на влязло в сила решение и противоречие на издадения от администрацията акт с това решение. При наличие на промяна в обстоятелствата, при които е издадена оспорената заповед, първоинстанционният съд неправилно е преценил пределите на силата на пресъдено нещо, поради което е направил необоснована и незаконосъобразна преценка, че новият административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Предпоставка за приложението на разпоредбата е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като отмененото, т. е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Осъществените нововъзникнали, относими към предмета на спора правопроменящи юридически факти, обосноваващи липсата на тъждество, както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание на повторно издадения отказ, обуславят извод за валидност на издадения административен акт. Необосновано административният съд е констатирал наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК, детерминиращи нищожност на издадения повторен отказ. В същия смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси: Решение № 11574 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2019 г., III о., Решение № 15052 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2019 г., VI о., Решение № 13976 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2018 г., IV о., Решение № 6533 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2017 г., IV о., Решение № 7762 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 748/2015 г., VI о., Решение № 4712 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2014 г., II о., Решение № 12201 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2009 г., 5-членен с-в, др. Обявявайки нищожност на заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020 г. на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд не е изложил съображения относно законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, във връзка с новонастъпилите обстоятелства. При липсата на мотиви по същността на спора касационната инстанция не може да провери законосъобразността на обжалваното пред него съдебно решение. Отделно от това, доводите на жалбоподателя пред първата инстанция не могат да бъдат обсъдени направо и за пръв път в настоящото производство, защото на практика страната се лишава от една инстанция поради това, че решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване. Страните имат право на двуинстанционен съдебен контрол върху административния акт, което право би им било нарушено с разрешаването на спора единствено от касационната инстанция. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,