Решение № 13194 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2014 г.

Решение № 13194 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. Н. от [населено място]. Жалба е против решение № 299 от 26.03.2014 г. по адм. д. № 12/2007 г. на Административен Съд София – област. С него по жалба на Л. П. е обявена нищожността на заповед №ТС-360/19.12.2006 г. и заповед №ТС-18/10.01.2007 г., и двете на кмета на Община Божурище. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното решение. Ответникът кметът на Община Божурище, чрез пълномощника си юриск. Кръстев, с представена писмена молба, счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът Л. П., чрез пълномощника й адв. Седефова, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Административен съд София - област е правилно, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Поради това предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна, но не по изложените в нея доводи. С обжалваното решение № 299 от 26.03.2014 г. по адм. д. № 12/2007 г. на Административен Съд София – област, по жалба на Л. П. е обявена нищожността на заповед №ТС-360/19.12.2006 г. и заповед №ТС-18/10.01.2007 г., и двете на кмета на Община Божурище. За да постанови този резултат административният съд е приел, че кметът на община Божурище не е бил оправомощен да издаде процесните заповед №ТС-360/19.12.2006 г. и Заповед №ТС-18/10.01.2007 г. преди влизане в сила на заповед №ТС143/02.06.2006 г. за признаване правото на придобиване собствеността върху имота и заповед № 151/20.06.2006 г. за одобряване оценката на земята. му. Първоинстанционният съд е счел, че оспорваните пред него заповеди като са били издадени от кмета на община Божурище преди влизане в сила на посочените предходни заповеди, тези заповеди /оспорените/ били нищожни поради липса на компетентност /оправомощаване от закона/ на кмета да ги издаде. Преди всичко следва да се посочи, че са неоснователни доводите на касатора за недопустимост на първоинстанционното производство поради липса на правен интерес за Л. П. при оспорване на двете заповеди - заповед № ТС-360/19.12.2006 г. и заповед №ТС-18/10.01.2007 г. По този въпрос е налице произнасяне на касационен съд с определение № 17270/19.12.2013 г. по адм. д. № 16155/2013 г. на ВАС. Това определение според чл. 235, ал. 2 от АПК е задължително за административния съд. При задължителност на това определение първоинстанционното производство не е недопустимо поради липса на правен интерес за оспорващия. Настоящият съдебен състав намира за правилна установената от административния съд незаконосъобразност на оспорените заповеди. С първата оспорена в първоинстанционното производство заповед №ТС-360/19.12.2006 г., на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е одобрено попълването на кадастралния план на новозаснет имот пл. № 34. 11 местност "До стопанския двор", землище с. Гурмазово, община Божурище, с границите съгласно приложеното геодезическо заснемане – неразделна част към заповедта. А в втората оспорена заповед №ТС-18 от 10.01.2007 г., на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "До стопанския двор", землище на с. Гурмазово, е наредено М. К. /наследодател на касатора Й. Н./ да придобие право на собственост върху новообразувания имот пл. № 34. 11 местност "До стопанския двор", землище с. Гурмазово, в размер на 600 кв. м. С обжалваното решение административният съд правилно е обсъдил процедурата по придобиване и възстановяване на собствеността на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преди придобиване на собственост по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с втората оспорена заповед №ТС-18 от 10.01.2007 г. е необходимо: 1. да има влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ - с която се признава правото да се придобие собственост от ползвател, и 2. да има влязла в сила заповед по § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ – за утвърждаване оценката за предоставената за ползване земя. В случая такива заповеди са били издадени и те са съответно: 1. заповед №ТС143/02.06.2006 г. на кмета на община Божурище, с която на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е признато правото на придобиване на собственост на М. К. - наследодателя на касатора, и 2. заповед №ТС151/20.06.2006 г. на кмета на община Божурище, с която на основание § 62, ал. 4 /неправилно посочена ал. 3 от ППЗСПЗЗ е утвърдена оценката на земеделската земя. И двете заповеди обаче не са били влезли в сила, тъй като са били оспорени от касационния ответник Л. П. Затова при липса на влезли в сила заповеди по § 62, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ не са били условията на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за издаване на заповед за придобиване на собствеността от ползвателя на земеделската земя М. К., което е направено със заповед №ТС-18 от 10.01.2007 г. на кмета на Община Божурище. Нещо повече – предвид преюдициалността на производството по оспорване на двете предходни заповеди - заповед №ТС143/02.06.2006 г. и заповед №ТС151/20.06.2006 г., и двете на кмета на община Божурище, настоящият касационен съд спря на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК производството по настоящото дело, до решаването на спора по оспорване на предходните заповед №ТС143/02.06.2006 г. и заповед №ТС151/20.06.2006 г. С окончателното решение № 3853/12.03.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8755/2018 г. е оставено в сила решение № 1/18.04.2018 г. на Софийски окръжен съд, по адм. дело № 772/2017 г. С него са отменени предходните заповед №ТС-143/02.06.2006 г. за признаване правото на придобиване на собственост на М. К. и заповед №ТС - 151/20.06.2006 г. за утвърждаване на оценка за имот. С оглед на това при липса на предходни заповеди за признаване право за придобиване на собственост и за утвърждаване оценката на придобиваната земеделска земя, ползвателят на земята не може да я придобие. Затова заповед №ТС-18 от 10.01.2007 г., с която е направено това, е незаконосъобразна. Незаконосъобразно е и първата заповед №ТС-360/19.12.2006 г., с която е одобрено попълването на помощния план с новозаснет ползвателски имот пл. № 34. 11. В тази заповед вместо правилното "помощен план" неправилно е посочено "кадастрален план", който термин е за предишна редакция на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, действала до 25.10.2002 г., неприложима към момента на издаване на посочената заповед на 19.12.2006 г. По-същественото обаче е, че тази заповед е предхождаща и насочена към издаването на заповед №ТС-18 от 10.01.2007 г. за придобиване правото на собственост. Няма основание да се попълва помощния план с ползвателския имот пл. № 34. 11, след като за него не са били влезли предходните заповеди по § 62, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ заповеди по § 62, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ - за признаване право за придобиване на собственост и за утвърждаване оценката на придобиваната земеделска земя. Още повече, че тези предходни заповеди не само не са били влезли в сила, но и впоследствие са били отменени по изложените вече мотиви. Неправилно обаче административния съд е счел, че констатираната незаконосъобразност на оспорените пред него заповеди водят до тяхната нищожност поради липса на компетентност на техния издател. В случая кметът на община Божурище е компетентен според § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването правото на собственост върху новообразуваните имоти /заповед №ТС-18 от 10.01.2007 г. /. Той също според § 4к, ал. 2 във вр. с ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ е компетентен да издаде заповед както за изработване на помощния план, така и за неговото изменение и допълване, което е направено със заповед №ТС-360/19.12.2006 г. Това, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на такива заповеди, води до незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. Последното е основание за отмяна на оспорените заповеди, но не и за обявяване на тяхната нищожност. Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал допуснатото нарушение при издаване на оспорените заповеди. Въпреки липсата на касационни оплаквания в тази насока, според чл. 218, ал. 2 от АПК за съответствието на решението с материалния закон касационният съд следи служебно. В случая коригиране на обжалваното решение е необходимо поради различните последици, които АПК свързва при обявен за нищожен административен акт и отменен като унищожаем поради противоречие с материалноправни разпоредби. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въпреки правилно установената незаконосъобразност на административните актове, обжалваното решение в частта, в която е обявена нищожността на заповед №ТС-360/19.12.2006 г. и заповед №ТС-18/10.01.2007 г. на кмета на Община Божурище е неправилно. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отменени оспорените в първоинстанционното производство заповеди. Частта от обжалваното решение, в която съдът се е произнесъл по разноските по производството е правилна предвид коментираната незаконосъобразност на оспорените административни актове. При този изход на спора - предвид незаконосъобразността като краен резултат на оспорените в първоинстанционното производство заповеди, и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. По същите доводи като в предходния абзац и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно предявеното от ответника Л. П. искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Искането е своевременно направено, а разноските са доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,