Решение № 2695 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12749/2009 г.

Решение № 2695 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12749/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравка Василева Попова с адрес в. с. "Зора", ул. "Меркурий" № 6, общ. Несебър, против Решение № 896 от 11.08.2009 г., постановено по административно дело № 30/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, като наведените доводи са относими към две от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК: нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците Анелия Борисова Георгиева - Гергова от гр. София и Началникът на РДНСК - Бургас, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Здравка Василева Попова срещу Заповед № ДК-02-БС-81/4.12.2008 г. на Началника на РДНСК - Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Барбекю", намиращ се в УПИ III, кв. 8, по плана на в. з. "Зора", общ. Несебър, обл. Бургас, изпълнен от Здравка Попова. Въз основа на доказателствата по делото съдът е преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на материалния закон, като в административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Решаващият съдебен състав е приел, че жалбоподателят не е оборил с допустимите доказателствени средства констатациите на административния орган за изграден незаконен строеж. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано в мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че е изграден строеж в нарушение на ПУП и без виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, издадена от главния архитект на общината, както и без разрешение за строеж и представено становище от инженер-конструктор, което е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, и съответно подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Констатациите в тази насока на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативни актове № 226 и 227 от 15.10.2008 г., не са опровергани в съдебното производство. Предвид това следва да бъде споделен извода на административния съд, че е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване, законосъобразно наредено с процесната заповед. От изложеното е видно, че инвокираните възражения от касатора са неоснователни, а атакуваният съдебен акт е обоснован и издаден в съответствие с материалния закон, като не страда и от други пороци, съставляващи касационни отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав