Решение № 3857 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2012 г.

Решение № 3857 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6879/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Васил Петров Божериков от гр. Сливен срещу решение № 22 от 12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 244 от 2011 г. по описа на Административния съд - Сливен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Сливен в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-15-844 от 04.08.2011 г. на кмета на община - Сливен, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на гражданите на ОбС-Сливен е прекратено наемното правоотношение с Васил Божериков за жилище - общинска собственост, съставляващо апартамент 45, находящ се в гр. Сливен, кв. "Колю Фичето", бл. 6. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Посочено е, че при наличието на безспорни доказателства за факта, че Божериков не е заплащал наема и консумативите за ползваното от него общинско жилище за срок от 32 месеца, налице са визираните в заповедта фактически и правни основания за издаването й - неплащане на договорения наем и на консумативите за повече от три месеца по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена и при спазване на административнопроизводствените правила, доколкото Божериков е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочване на административното производство, поради което е имал възможност да защити правата си както в производството пред административния орган, така и в съдебното производство по обжалване на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите в съдебното решение от съда фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. При постановяването й е спазена изискуемата процедура по чл. 26, ал. 1 от АПК - наемателят е уведомен за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед с писмо изх. № 9400-9961 от 17.06.2011 г., получено от него лично на 25.06.2011 г., видно от обратна разписка - известие за доставяне на "М и БМ Експрес" ООД /л. 14, втора страница по делото/. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора в касационната жалба доводи за това, че полученото от Божериков писмо няма съдържанието на уведомление за отпочване на производство по издаване на обжалваната заповед. Видно от съдържанието на цитираното по-горе писмо от 17.06.2011 г., касаторът е уведомен за направените от общинската администрация констатации за периода, за който дължи наемни вноски и вноски за консумативи, както и за техния размер. С писмото на Божериков е даден срок, в който да заплати дължимото и да представи доказателства за това. Въпреки това нито в административното производство, нито в съдебното производство по оспорване на обжалваната заповед Божериков е ангажирал доказателства, опровергаващи установеното от наемодателя, поради което правилно и законосъобразно кметът на общината е прекратил наемните му правоотношения относно процесния имот и е постановил заповед за изземване на същия имот по чл. 65 от ЗОбС - крайна последица, за която Божериков е уведомен още с писмото от 17.06.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативните разходи за наетия имот за повече от три месеца. При наличието на писмени доказателства- справки от общинската администрация за дължими от Божериков суми за неплатен наем и консумативи за 32 месеца и при непредставянето от страна на касатора на доказателства, удостоверяващи плащането на тези суми, правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Изводът на административния съд за наличие на фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,