Решение № 6917 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2015 г.

Решение № 6917 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Ф. С. в качеството му на ЕТ "И. Ф. - Селект" срещу Решение № 7018 от 19.11.2014 г. по адм. дело № 6018/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, I отделение, 14 състав. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспореният акт за дерегистрация на търговеца не отговаря на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. И. отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се уважи жалбата му срещу акта. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред АССГ акт за дерегистрация № 220991400001485 от 19.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., е разпоредено прекратяването на регистрацията по ЗДДС на ЕТ "И. Ф. - Селект" с оглед наличието на обстоятелства по чл. 176, т. 1 вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС. В акта е посочено, че във връзка с резолюция № 1401662/13.01.2014 г. са извършени две посещения на адреса за кореспонденция - гр. С., ул. "Б." ..№..., ет. ..., ап. ..., при което не е открито задълженото лице или негов представител, за което са съставени протоколи № 1341420 от 21.11.2013 г. и № 1342518 от 29.11.2013 г. Последвали са две нови посещения на посочения адрес, за което са съставени протоколи № 4060-1 от 10.02.2014 г. и № 4060-2 от 18.02.2014 г. В заключителната част на оспорения акт е отразено, че е налице основание за дерегистрация по ЗДДС съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Не е спорно, че посоченият адрес е адрес за кореспонденция на дружеството. При оспорване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с решение № 845 от 15.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол АССГ е отхвърлил оспорването по жалбата на И. Ф. С. в качеството му на ЕТ "И. Ф. - Селект" срещу процесния акт за дерегистрация, като е приел, че от събраните по делото доказателства се установява материалноправното основание на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. С. е развил съображения, че приложените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция на търговеца съдържат достатъчно факти, удостоверяващи, че действително служители на ТД на НАП С. са извършили посещение на адреса на отразените дати и са установили невъзможността ЗЛ да бъде открито на същия адрес. П. е, че твърдението на жалбоподателя, че се намира и може да бъде намерен за контакт на този адрес не е доказано, защото от разписката, на която се позовава не може да бъде установено, дали процесният акт за дерегистрация е връчен на адреса за кореспонденция или в офис на ТД - С. Като допълнителен аргумент за това, че посоченият адрес не е обитаван от ЕТ, съдът е посочил фактът, че призовката за насрочване на съдебното заседание по делото, е връчена след пет посещения. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така посочената нормативна уредба АССГ не е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства и не е извършил съвкупна преценка с останалия доказателствен материал по делото. Касационната инстанция намира, че е налице неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - неоткриване на лицето, чрез негови представители на посочения от него адрес за кореспонденция. Видно от съдържанието на описаните в акта за дерегистрация протоколи № 1341420 от 21.11.2013 г., № 1342518 от 29.11.2013 г., № 4060-1 от 10.02.2014 г. и № 4060-2 от 18.02.2014 г. същите не съдържат конкретни факти и обстоятелства, възприети от съответния орган по приходите при извършено посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, от които да може да се заключи, че търговецът не се открива на този адрес. Н., в протоколите се съдържат извод/съждение за ненамирането на дружеството. В първите два протокола е посочено само общо, че на адреса има жилищна кооперация с вътрешен двор на седем етажа, вх...дната врата на кооперацията е с механизъм за заключване, на входа няма табела с името на фирмата, на звънец № 12 пише Д. В./Я. С., не е открито задълженото лице. Във вторите два протокола е посочено само общо, че на проверявания адрес се намира жилищна кооперация с вътрешен двор, входната врата е заключена, след многократно позвъняване на ап. ... не е отворено, липсват указателни табели с логото на ЕТ "И. Ф. - Селект", не е установен контакт с представляващ, представител или упълномощено лице. В тази връзка АССГ неправилно е посочил, че протоколите отговарят на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Касационната инстанция намира, че липсва ясна информация от къде органът по приходите черпи информация, че на отразения в протоколите адрес не се намира процесното ЕТ. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си, а в процесния случай това изискване не е спазено. По делото са налице и данни, че ЕТ е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. На този електронен адрес са извършвани уведомявания на дружеството, видно от л. 10 от делото, къде се намира съобщаването на лицето по електронен път за решение № 845 от 15.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., с което е потвърден оспорения акт за дерегистрация. С оглед на това не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Както бе посочено с разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който не изпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Предвид санкционния характер на нормата и понеже прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, се налага изводът, че органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането й и да мотивира преценката си за това. В практиката си (решение № 6984 от 27.05.09 г. по адм. д. № 1165/09 г. и решение № 6221 от 4.05.2011 г. по адм. д. № 12695/2010 г.), ВАС приема, че когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на "оперативна самостоятелност", което от своя страна изисква в акта да се изложат мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. В случая в обжалвания акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС са изложени констатирани фактически предпоставки, но не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за приложение на чл. 176, т. 1 от ЗДДС и за законосъобразност на служебно издадения акт за дерегистрацията на ЕТ "И. Ф. - Селект" по ЗДДС за неправилни, поради нарушение на материалния закон. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което се постанови отмяна на Акт за дерегистрация № 220991400001485 от 19.02.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. град, потвърден с решение № 845 от 15.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора разноски не се дължат на ответника по жалбата. Такива не се дължат и на касатора, тъй като не е направено искане за това. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение