Решение № 5705 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1786/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Див Инвест ООД със седалище в гр.Сандански, обл.Благоевград. Жалбата е решение 2147 от 15.11.2023г., постановено по адм. дело 707/2023г. на Административен съд Благоевград. С него е отхвърлена жалбата на Див Инвест ООД против решение 47/3/3121076/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-2600/6611#13 от 12.09.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ3/, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 9737,49лв. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По същество излага оплаквания, който е релевирал и пред първоинстанционния съд, като изразява несъгласие с изводите му. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение 47/3/3121076/3/01/04/02, с изх. 01-2600/6611#13 от 12.09.2022г., на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Претендира и присъждане на направените от него разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 47/3/3121076/3/01/04/02, с изх. 01-2600/6611#13 от 12.09.2022г., на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба 29/2008г./ и чл.70, ал.1, т.7, във вр. чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г., както и влязлото в сила решение 1771 от 23.02.2022г. постановено по адм. дело 7128/2021г. по описа на ВАС, на Див Инвест ООД е определена и наложена финансова корекция в размер на 9737,49 лв. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то е издадено от компетентен орган. Посочил е, че е издадено при спазване на изискванията за писмена форма и е мотивирано. Постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, т.е. при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК. Първоинстанционният съд е установил, че фактическите съображения на административния орган, послужили за издаване на административния акт са неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи от дейността за 2016г., 2017г. и 2018г. и разкриването на предвидения брой работни места за 2016г., 2017г. и 2018г. Съдът се е мотивирал, че от събраните по делото доказателства е установено твърдяното от административния орган неизпълнение на финансовите показатели по одобрения бизнес план, както на заложените в бизнес плана параметри по отношение на създадени и поддържани нови работни места за проверявания период. Административен съд Благоевград отчитайки частичното процентно неизпълнение за трите финансови години е приел, че правилно административния орган е определил и размера на финансовата корекция 10% от безвъзмездната финансова помощ по договора за безвъзмездна финансова помощ по т.1 и 15 % по т.2 от решението му. В съответствие с чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013г. е определил правилно и окончателния размер на финансовата корекция - 9 737,49 лв. За несъществено съдът е приел, че административният орган не се произнесъл по конкретното възражение на бенефициера, че след изтичането на мониторинговия период по проекта, за който е сключен договор 47/3/3121076 от 15.10.2014г., е преклудирана възможността на органа да образува предвидените в националното законодателство административни производства за възстановяване на изплатена финансова помощ. В тази връзка административният съд е обсъдил, че изтеклият срок на мониторинг към момента на издаване на оспореното решение е без правно значение, тъй като се касае за нарушения на договор, установени в рамките на неговото действие посредством проверката на място през 26-27.06.2019г. Приел е и, че към датата на издаване на решението по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция - 12.09.2022г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл.3, §1, ал.1 от Регламент 2988/95, обективно не е изтекъл. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. В случая несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект /създадена е материалната база къща за гости/. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил къщата за гости, но със сключването на договора Див Инвест ООД се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба 29/2008г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от Програмата за развитие на селските райони. В случая не се спори, че за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е установено изпълнение на бизнес плана в размер на 24,36% от заложените приходи. Спорно между страните е установеното за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) средноаритметично изпълнение на показателите за заетост в размер на 52,78% от заложеното в бизнес плана. В тази връзка касационния жалбоподател навежда касационни доводи и представя доказателства справка за история на осигуряването, като самоосигуряващо се лице на М. Иванов, които обаче не опровергават извода направен от административния орган, потвърден и от съда, че бенефициера не е изпълнил заложените параметри относно брой работни места в бизнес плана за посочените от органа три финансови години. Не се спори, че М. Иванов е вписан в Търговския регистър на 17.08.2017г. като управител и съдружник на Див Инвест ООД. Но не се установява да са платени негови осигуровки за управител от това дружество или от самия М. Иванов като самоосигуряващо се лице. От представената пред настоящата инстанция справка за история на осигуряването се установява единствено начало на дейност от 01.09.2017г., но не и начало на осигуряването на М. Иванов към Див Инвест ООД. Напротив в представената справка графата за вид осигуряване към Див Инвест ООД е празна, което означава, че той не е осигуряван към това дружество. Въпреки това, дори да се приеме, че административният орган неправилно е определил процента изпълнение на показателите за заетост, в настоящия случай това не се отразява на постановения краен акт. Така е, защото в случая безспорно е установено неизпълнение в размер на 24,36% от заложените приходи, за което правилно е наложена финансова корекция 15%, колкото е и окончателният размер на финансовата корекция. Следователно дори да липсва основание за финансова корекция по показателите за заетост, окончателната финансова корекция пак би била 15%. С касационната жалба се твърди, че финансирането на инвестицията е с цел нейното реализиране, приходите са резултат от последваща дейност, но не и самата инвестиция. Следователно нереализирането на приход според касатора не води пряко или косвено до нанасяне на вреда на бюджета на Европейския съюз. Както вече се посочи между страните няма спор, че ползвателят на помощта е следвало да изгради и е изгладил къща за гости. Построяването обаче не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено и неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. След като ползвателят на помощта не е постигнал предвидените от него в бизнес плана финансови показатели, той нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието нередност и по смисъла на чл.2, т.7 от Регламент 1083/2006г. на Съвета. Допуснатите от ползвателя на помощта действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на относимите наредби и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл.2 от Наредбата. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент 1083/2016г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл.2, т.7 от Регламент 1083/2006г. следва от буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност има или би могло да има. Следователно твърдението на касатора, че нереализирането на приход в определен размер не може да нанесе вреда да бюджета на Общността е неоснователно. С касационната жалба се прави възражение за изтекъл мониторингов период (преклудирана възможност на органа да образува производство за възстановяване на изплатена финансова помощ), както и се прави възражение за изтекла давност. Следва да се посочи, че идентични възражения са направени и пред първоинстанционният съд, който мотивирано ги е приел за неоснователни, а изводите му се преценят от настоящата инстанция като правилни. Неоснователен е доводът на касатора, че решението за налагане на финансова корекция е издадено неправомерно след изтичане на мониторинговия период. Без значение е дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл.3, ал.1 от Регламент /Е0/ 2988/95. В случая се касае за нарушения на договор, установени в рамките на неговото действие посредством проверката на място през 26.06-27.06.2019г., следователно не е погасено правото на административния орган за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансова корекция. В касационната жалба се прави изрично и възражение за изтекла давност. В тази връзка настоящия състав приема за обоснован и правилен изводът на първоинстанционния съд, че решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок. Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл.1, §2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Касае за продължаваща нередност по смисъла на чл.3, §1, ал.2, от Регламент 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В настоящия случай давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019г. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 12.09.2022г. - следователно в законовия четиригодишен давностен срок. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,