Решение № 768 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2016 г.

Решение № 768 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "С. Т.", подадена чрез пълномощника - адв. К. К., САК, срещу решение № 334/10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 652/2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, включително и в частта му за разноските. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява, депозирани са писмени бележки, с доводи в подкрепа на изложените. Ответната страна - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър-Б., не се представлява, не изразява становище по жалбата. Ответната страна - Т. И. Д., чрез адв. Т. Т., оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в депозираното възражение срещу жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за са се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС-Б. е отхвърлил жалбата на ЕТ, сега касатор, против заповед № 17-269/28.07.2015 г. на Началника на СГКК-Б., с която е отказано изменение на КККР, /одобрени със заповед № РД 18-71 от 2.10.2009 г./, по заявление от 15.05.2015 г. на С. Т., действащ като ЕТ "С. Т.", относно сграда с идентификатор 17395.501.6684.1 - за допълване на самостоятелен обект в нея, с проектен идентификатор 17395.501.6684.1.1 - "Барче", с площ 171 кв. м., придобито в собственост въз основа на нот. акт № 53/12.02.2008 г., находящо се в северната част на първия етаж от двуетажна масивна сграда цех "Батерии", цялото със застроена площ 1129 кв. м. и състоящ се от търговска площ, склад и санитарен възел, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, в който се намира барчето, находящо се в УПИ V|-3250, кв. 256 по действащия план на гр. Г. Д.. За да приеме отказът за изменение за законосъобразен, съдът е изложил съображения за установено несъответствие в данните на недвижимите имоти и наличие на спор за материално право - заявителят се легитимира като собственик на обект с площ 171 кв. м., а от представеното по делото разрешение за строеж № 152/07.10.2014 г. и одобрени проекти за промяна предназначението на "барче" в "шивашки цех" се установява, че площта в действителност е 275.98 кв. м., т. е. за установената разлика от 103.68 кв. м. не е представен документ за собственост. Скицата проект е изработена върху площ, значително по-голяма от това, което реално притежава като собственост жалбоподателят, затова административният орган с основание е отказал нанасянето на целия самостоятелен обект и е отразил спора за материално право в комбинирана скица, съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Решението е правилно. Точният анализ на доказателствата по делото действително установява непълнота в одобрените на 2.10.2009 г. ККиКР, в които не са отразени правата на ЕТ, придобити съгласно нот. акт № 53 от 12.02.2008 г., но отказът обосновано е приет от съда за законосъобразен, при констатираното несъответствие в данните от значение за удовлетворяване на направеното от касатора искане. Настоящата инстанция споделя изводът за наличие на спор за материално право, едва след разрешаването на който, съобразно условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, би следвало да се извърши изменението - ответникът Т. Д., който е вписан в КР като собственик на останалата част от двуетажната сграда и като собственик на терена, е възразил по искането за изменение и нанасяне на обекта в КК, с оглед разликата от 103.48 кв. м. в квадратурата по документи и в действителност ползваната от заявителя площ. Касаторът твърди, че: е налице грешка в посочването на площта на закупения от него самостоятелен обект - барче, с прилежаща външна тераса със стълбище - 29.29 кв. м. и 5.58 кв. м. за външно стълбище, което се установява от представения архитектурен проект и удостоверението от 25.02.2014 г., издадено от община-Г. Д., както и, че по-късно от него, Т. Д. е закупил 2025 кв. м. от сградата, без конкретно посочени помещения, а при обща площ на двата етажа на сградата - около 2300 кв. м., формално и математически погледнато, остават 275 кв. м., т. е. дори в повече от посочената като реална площ (234.48 кв. м.), в удостоверението от 25.02.2014 г. и т. н. Тези доводи касаят обема на притежаваното от страните право на собственост и не е допустимо да се обсъждат в административното производство, нито да се правят изводи по метода на изключването и математически изчисления, които да го установяват - това е в правомощията на общия съд. Сочената "техническа грешка при замерването на обекта", не може да бъде констатирана в настоящето производство, след като е отразена площ на обекта от 171 кв. м. в нотариалния акт, с който е придобит същия, а издадените от общината 2 бр. удостоверения биха могли да се ценят в исково производство, но са ирелевантни в административното. Сочените като практика две решения на ВАС са неотносими в конкретния случай, тъй като не се касае за общи части на сградата, а за искане за нанасяне на самостоятелен обект в чужд имот, при несъответствие в данните и изрично възражение, навеждащо на спор за собственост. При тези съображения, решението следва да бъде оставено в сила. По отношение на присъдените със съдебния акт разноски от 600 лв. в полза на СГКК-Б., касационната жалба има характера на искане по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, за изменение на решението в тази му част, която е с характер на определение и по което искане компетентността е на първоинстанционния съд. Затова касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството, а далото се върне на АС-Б., за произнасяне. По тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, Второ отделение,