Решение № 13596 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2016 г.

Решение № 13596 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на М. К. М. от гр. Д., в качеството му ЕТ "Орхидея-МБ-М. К.", срещу решение № 156/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 163/2016 г. по описа на АС - Д., което се счита необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началник на М. В., редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е по делото писмено становище от негов пълномощник от 28.11.2016 г., с искане решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд - Д., ЕТ "Орхидея-МБ-М. К." е оспорил заповед № ЗМ-2000-190/32-82569 от 25.03.2016 г. на Началника на М. В., с която, на основание чл. 124б, ал. 1-5 и чл. 124в, ал. 1-3 ЗАДС, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговския обект, в който е констатирано нарушението - магазин за продажба на промишлени стоки, находящ се в гр. Д., ЖК "Дунав", до бл. ..., за срок от един месец, като е забранен и достъпа до обекта. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма, след издадено НП, мотивиран е в достатъчна степен, а при издавеното на заповедта е спазен материалния закон и процесуалните правила. Решението е и правилно, по отношение на него не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които като оплаквания са наведени и в първоначалната жалба и са обсъдени в съдебния акт. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора и правилно е тълкувал относимата за случая правна норма - чл. 124б, ал. 1-5, във връзка с чл. 124в, ал. 1-3 от ЗАДС. Фактите сочат, че жалбоподателят чрез действията си, (задържане и съхраняване на безцветна течност в бутилки с мирис на ракия), е осъществил фактически състав на чл. 126 от ЗАДС, поради което правилно е санкциониран с процесната заповед за налагане на ПАМ за констатираното нарушение на основание чл. 124б, ал. 1-5 ЗАДС, във вр. с чл. 124а и чл. 124в, ал. 1-3 от ЗАДС. Нормата на закона е императивна и ПАМ се налага задължително при извършено административно нарушение на съответния ред. На жалбоподателя е бил съставен акт за административно нарушение (АУН) след извършена по сигнал проверка, както и наказателно постановление (НП), с което му е наложена имуществена санкция 1000 лв., лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец и отнемане в полза на държавата предмета на нарушението. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в оспорения акт на началника на М. В. са изложени фактическите и правни основания за издаването му, същият е мотивиран съгласно изискванията на закона, с позоваване на АУН и НП, а предпоставките на посоченото в заповедта правно основание чл. 126 от ЗАДС, във вр. с чл. 124б от ЗАДС, са налице. Във връзка с изложеното в жалбата следва да се подчертае, че административно - наказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея не предполага влизане в сила на НП, тъй като с ПАМ се цели предотвратяване и ограничаване на нарушенията и вредните последици от тях, а и намирайки преюдициалност, жалбоподателят не е поискал спиране на изпълнението на акта до постановяването на решението на РС. При липсата на пороци в обжалваното съдебно решение, с което е потвърдена заповедта за наложената ПАМ, същото следва да бъде оставено в сила като правилно, а при този изход на процеса на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., своевременно претендирани с отправеното по делото писмено становище от упълномощения процесуален представител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,