Решение № 16537 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2013 г.

Решение № 16537 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Райна Иванова Соколова- Сиванио, чрез адв. Светла Бамбалска-САК, срещу решение № 6778/10.12.2012 г. по адм. д. № 4145/2012 г. на Административен съд - София-град. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска да бъде изменено в частта на определената действителна пазарна цена на имота. Твърди, че нормата на § 3 от ПЗР на ЗОСОИ е неприложима за преписки, образувани след 2004 г., когато разпоредбата е приета. Предвид изложените доводи иска да бъде изменено решението и бъде определена действителната пазарна цена на имота към момента на издаване на заповедта. Ответникът по жалбата - областен управител на област София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кюртева. Оспорва касационната жалба и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Заявява, че заповедта е издадена при спазване на нормативно установените изисквания, разписани в приложимия материален закон. Претендира заплащането на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Оспорената заповед е постановена във втора фаза на производството по ЗОСОИ. Пазарната стойност на имуществото, срещу която се издават компенсаторни записи, се определя по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от ЗОСОИ по действителна пазарна цена на имота към влизане на този закон в сила. Съгласно § 3а от ПЗР на ЗОСОИ за висящите производства действителната пазарна цена се определя съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси /ДВ, бр. 117/19.12.1997 г./. Съгласно заключението на експерта-оценител стойността на притежаваните идеални части от имота на жалбоподателката е 66 200 лв., като оценката не е оспорена от страните по делото. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане от Административен съд - София-град, по жалба на Райна Иванова Соколова-Сиванио, е законосъобразността на заповед № РД-23-003/28.03.2012 г. на областен управител на област София, с която е утвърдена оценката на недвижим имот, представляващ апартамент със застроена площ от 97.96 кв. м., таванско помещение и 240/2966 ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху мястото, в размер на 83 394,32 лева. Със заповедта е разпоредено издаването на компенсаторни инструменти на стойността на полагащото се обезщетение в жилищни компенсаторни записи на Райна Иванова Соколова-Сиванио в размер на 62 500 лв. С обжалваното решение съдът е изменил заповедта и е определил размер на обезщетението с жилищни компенсаторни записи на жалбоподателката в размер на 66 200 лв. Съдът е основал изводите си на заключението на експерт-оценител на недвижими имоти, като е приел същото за компетентно и обективно. Заключението не е било оспорено от жалбоподателката. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и при спазване на приложимите правни норми. Обосновани са изводите на съда, че представената оценка на основание чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ във вр. с § 3а от ПЗР на ЗОСОИ е законосъобразна. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ действителната пазарна цена на имоти от вида - сгради, апартаменти, складове, магазини и др., се определя по реда на § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, като получената стойност се удвоява. Законовото препращане се отнася до реда, определен в § 3а от ПЗР на закона, а това е отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 2002 г. В закона не е уредена друга алтернативна възможност за определяне на стойността на посочените имоти, срещу която се издават компенсаторни записи. Това не е нов ред, въведен след 2002 г., който да е по-неблагоприятен за касационния жалбоподател. В този вид разпоредбата е съществувала и към ДВ, бр. 107/1997 г., като в самата разпоредба на чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ е посочено, че действителната пазарна цена по букви "а" и "б" на т. 1 се определя съгласно приложение № 1 на Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. По този начин оценката на имуществата на всички засегнати лица е определена по една и съща методика и гарантира тяхната равнопоставеност. С оглед на това оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение поради непредставянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК /ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,