Решение № 7329 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2014 г.

Решение № 7329 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иво Иванов Янев срещу решение № 5224 от 28.07.2014 г. постановено по адм. дело № 10768 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - временно изпълняващ дейността изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на жалбата. Предлагана оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъда оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иво Иванов Янев против Уведомително писмо, изх. № 02-030-6500/3016 от 21.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012, издадено от вр. и. д. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по подадено от жалбоподателя общо заявление за 2012 г., с УИН 03/150512/54236 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) е оторизирана сумата от 0 лева и е наложена санкция за бъдещ период. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от чл. 59 от АПК форма и съдържание. Счел е, че уведомителното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като обективира волеизявление на компетентен административен орган, което волеизявление представлява отказ за изплащане на сумите и поради това засяга непосредствено правата и интересите на жалбоподателя За изясняване на фактическата обстановка първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото от съда и неоспорено по законоустановения ред от страните заключение на вещото лице, недопустими за подпомагане по СЕПП и по НР1 площи, са тези останали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. За тези имоти вещото лице е посочило, че видно от направените снимки при проверката от ОСЗ, имотите не са почиствани и са обрасли с храсти, орлова папрат и горска растителност. Посочило е, че общият размер на установените от ДФЗ-РД и потвърдени от СТЕ допустими площи е 1,21 ха, установените недопустими площи са в общ размер на 3,61 ха, а процента на наддеклариране е 100%, с което е потвърдило и изчисленията в оспореното уведомително писмо. При така изяснената фактическата обстановка на спора съдът е приел, че при постановяване на административния акт са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че в оспореното писмо са включени таблици за формиране на оторизираните суми, които съдържа фактическите основания за отказа за плащане, посочени са и правни основания, поради което е направил извода, че не са налице нарушения от формална страна на изискванията за компетентност на издателя на акта и неговите форма и съдържание. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е валидно и законосъобразно и е отхвърлил жалбата. Решението на съда е правилно. Постановено е при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Делото е изяснено от фактическа страна като безспорно е установено, че жалбоподателят е подал общо заявление за единно плащане на площ с УИН 03/150512/54236, с което е поискал подпомагане по СЕПП и НР1 за подробно описани в заявлението по приложена таблица площи за кампания 2012 г., за 10 БЗС, с обща площ 4,82 па и по двете мерки, от които 9 БЗС в землище с. Дрента и 1 БЗС в землище с. Тодювци, община Елена. С оспорения административен акт - Уведомително писмо, изх. № 02-030-6500/3016 от 21.09.2013 г. издадено от вр. и. д. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, е отказано изцяло финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период както следва: по СЕПП съгл. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. сумата в размер на 954,64 лева и по НР1 съгл. чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1 - 917,86 лева. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в оспореното решение съдът е вписал, че са заявени 9 имота, тъй като видно от стр. 1 първоинстанционният съд е отбелязал, че "Иво Иванов Янев на 15.05.2012 г. е подал заявление за подпомагане 2012 г. с УИН 03/150512/54236 и УРН 568860, с което е заявил за подпомагане 9 БЗС в землището на с. Дрента и 1 БЗС в землището на с. Тодювци", т. е. общо 10 БЗС. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в атакувания административен акт. Неразделна част от процесното писмо са таблици с площи, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и за които е отказано подпомагане. Конкретните фактически твърдения по отношение на всяка отделна схема или мярка, обвързана към надлежно индивидуализиран парцел/БЗС, административният орган е оформил именно в тези таблиците. В обясненията към тях се съдържат материалноправните позовавания, въз основа на които са направени и заключенията за недопустимост на заявените и проверени площи. В случая от десетте заявени от земеделския стопанин БЗС са констатирани несъответствия за седем от тях, които подробно са описани в приложените таблици. В текстовите обяснения под таблицата става ясно и основанията поради които цитираните БЗС са определени като недопустими площи, потвърдени и от заключението на изслушаната и приета от съда СТЕ. Вещото лице излага подробни обяснение за всеки отделен БЗС и потвърждава, че същите не са почиствани и са изцяло обрасли с храсти, орлова папрат и горска растителност. В уведомителното писмо се съдържа и таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, с разяснение на съдържанието на всяка от колоните на таблицата, в която е посочен общият размер на декларираната площ, установената площ, наддекларираната площ (недопустима площ), процентът наддеклариране съгласно съгл. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. (чл. 16 от Регламент 65/2011 г.) и санкционираната площ. В конкретната хипотеза декларираната от земеделския стопанин площ по СЕПП и НР1 е по 4,82 ха за всяка мярка, което общата площ на заявените 10 броя БЗС. Установената площ, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел и по двете мерки е 1.21ха, съответно недопустимите площи са в размер на 3.61 ха. Процентът на наддеклариране е изчислен на 100%, поради което е оторизирана сума в размер на 0 лева и е наложена санкция за бъдещ по СЕПП сумата в размер на 954,64 лева, а по НР1 - 917,86 лева. Всички тези данни са потвърдени и от неоспореното заключение на вещото лице. При тези фактически установявания и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011 г.) при процентно отношение на наддекларираната площ към установената над 50 % - санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период до 3 години до сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ/наддекларираната площ. Ето защо първоинстанционният съд като е приел, че при постановяване на административния акт са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон и е отхвърлил жалбата, е постановил едно правилно решение. Неоснователни са и възраженията за нарушение на съдопроизводствените правила, направени в касационната жалба. Жалбоподателят е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, а впоследствие същият е бил призован при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК, съгласно която разпоредба на страните, редовно призовани не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшния му ход е бил преграден. И за двете съдебни заседания на 24.02.2014 г. и на 31.03.2014 г. жалбоподателят е бил редовно призован, съгласно чл. 137, ал. 7 от АПК. Неоснователно е твърдението за постановяване на съдебното решение при нарушение на процесуалното право на защита на жалбоподателя, поради това, че заключението на вещото лице не му е било връчено. Съдебно-техническата експертиза е била депозирана в съда на 22.04.2014 г. - което е повече от 7 дни преди съдебното заседание на 12.05.2014 г., поради което съдът не е нарушил разпоредбата на чл. 199 от ГПК, съгласно която вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. Същият е имал процесуална възможност да се запознае със заключението на СТЕ и да вземе отношение по него в съдебно заседание на 12.05.2014 г., когато то е прието и е даден ход по същество и с което е дадена възможност на страните в 10-дневен срок да представят писмени бележки. Съдът няма задължение да изпраща заключенията на страните, а същите следва да проявят нужната процесуална активност, за да се запознаят със съдържанието на заключението. Предвид изложеното атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилно решение, което следва да остане в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател разноски по делото не се дължат. Ответната страна не е претендирала разноски поради което съдът не дължи произнасяне Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение