Решение № 7117 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14279/2016 г.

Решение № 7117 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14279/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Столична община срещу решение № 6625 от 1.11.2016 г. постановено по адм. дело № 1530 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не споделя направения в решението извод, че ревизионният акт (РА) е нищожен, тъй като е издаден от орган по приходите - началник отдел, който по силата на чл. 118 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не е посочен като орган по приходите в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП е неприложима. В нея се очертава кръга на органите по приходите назначени в Националната агенция за приходите (НАП), които няма как да бъдат приравнени на служителите назначени в общинската администрация на Столична община. Последните са определени със заповед издадена от кмета на Столична община на основание чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Счита, че решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на жалбоподателя разноски. Прави искане то да бъда отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на спора по същество. Ответникът - Софийски университет "Св. К. О.", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита. Споделя изложените в решението мотиви за нищожност на РА, като счита, че той е нищожен, като издаден при невалидно учредено правоотношение и от служители, които не са били определени от кмета на общината да установяват местни такси по ЗМДТ. Счита решението за правилно и в частта на присъдените разноски. Прави искане то да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решението съдът е обявил нищожността на ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-57 от 20.08.2014 г., издаден от органи по приходите към Столична община, потвърден с решение № СО-РД-22-01-9 от 13.11.2014 г. на кмета на Столична община и е осъдил ответника да заплати на Софийски университет "Св. К. О." сумата от 33 420,00 лв., разноски по делото. За да постанови решението си съдът е изложил, че със заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. кметът на Столична община е определил за органи по приходите служители на длъжности в дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" ("ПМАДТ") при Столична община, които да извършват установяване, обезпечаване, събиране и контрол на местните данъци и такса битови отпадъци, измежду които и началници на отдели към дирекция "ПАМДТ", главни експерти, старши експерти, младши експерти, главни инспектори, старши инспектори и други, изрично изброени в заповедта служители. Със заповед № РД-15-710 от 14.02.2013 г. на кмета на Столична община Р. И. Б. е преназначена от длъжността "главен инспектор" в отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" ("РКПНО") на длъжността "началник на отдел" в отдел "РКПНО" към дирекция "ПАМДТ" при Столична община, считано от 18.02.2013 г. Със заповед № РД-15-2351 от 11.05.2011 г. на кмета на Столична община М. А. Д. е преназначена от длъжността "главен инспектор" в отдел "Методология и контрол" с ранг IV младши на длъжност "главен инспектор" в сектор "РКПНО" към дирекция "ПАМДТ", считано от 2.05.2011 г. Със заповед № РД-15-2074 от 9.04.2012 г. на кмета на Столична община Е. А. Д. е преназначена на длъжността "главен инспектор" в отдел "РКПНО" към дирекция "ПАМДТ", считано от 1.03.2012 г. Със заповед № РД-15-3268 от 10.06.2013 г. на кмета на Столична община В. М. П. е назначен за държавен служител на длъжността "главен инспектор" в отдел "РКПНО" към дирекция "ПАМДТ", направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, считано от 01.03.2013 г. Със заповед № МДТ-6600-102 от 21.02.2013 г. на директора на дирекция "ПАМДТ" Р. И. Б. на длъжност "началник на отдел" в отдел "РКПНО" и П. Д. И. на длъжност "главен инспектор" в отдел "РКПНО" (определени със заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. на кмета на Столична община за органи по приходите), са определени да упражняват по отделно компетентността по възлагане на проверки и ревизии за определяне, установяване на задълженията за местни данъци и такса битови отпадъци, съгласно ЗМДТ. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № МДТ-РД-01 от 6.01.2014 г. Р. Б., на длъжност "началник отдел" "РКПНО" е възложила да бъде извършена ревизия на Софийски университет "Св. К. О.", определила е състава на ревизиращия екип - М. А. Д., ръководител на ревизията, на длъжност "главен инспектор", В. М. П. на длъжност "главен инспектор" и Е. А. Д. на длъжност "главен инспектор". Със заповедта е определен обхватът на ревизията по видове задължения и по периоди - данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2013 г., такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2013 г., както и срокът за завършване на ревизията. ЗВР е връчена на ректора на Софийски университет "Св. К. О." на 7.01.2014 г. Със заповед № МДТ-РД-01-02 от 4.04.2014 г. производството по извършване на ревизия е спряно считано от 4.04.2014 г. до 7.05.2014 г., а със заповед възобновяване на ревизия № МДТ-РД-01-45 от 7.05.2014 г. е възобновено, от органа възложил ревизията, като е определен срок за завършването й до 10.05.2014 г. Със заповед за удължаване на ревизия № МДТ-РД-01-46 от 9.05.2014 г. органът възложил ревизията е определил срок за завършване на ревизията до два месеца. На 23.07.2014 г. органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип, са съставили ревизионен доклад (РД) № МДТ-2100-24, с който е предложено да бъдат установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. На 06.08.2014 г. от ревизирания данъчен субект е депозирано писмено възражение срещу съставения РД. На 20.08.2014 г. от органа възложил ревизията Р. И. Б. на длъжност "началник на отдел" и М. А. Д., ръководител на ревизията, на длъжност "главен инспектор" е издаден РА № МДТ-РД-01-07-57, с който са установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. РА е връчен лично на представляващия Софийски университет "Св. К. О." на 26.08.2014 г. На 08.09.2014 г. РА е обжалван пред горестоящия административен орган - кмета на Столична община и е потвърден от него с решение № СО-РД-22-01-9 от 13.11.2014 г., връчено на 17.11.2014 г. Съдът е посочил, че по делото са приети като доказателства събраните в хода на ревизионното производство документи, както и че са приети заключенията по допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗМДТ, на чл. 118 и чл. 152, ал. 2 от ДОПК и на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, съдът е достигнал до извод, че обжалваният РА е нищожен. Приел е че нищожността на акта произтича от обстоятелството, че същият е издаден от орган по приходите заемащ длъжността "началник отдел", който по силата на чл. 118 от ДОПК не е посочен като изрично като орган по приходите в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съдът е изложил, че съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК определя материалната компетентност за издаване на акта, а чл. 119, ал. 2 от ДОПК стеснява приложното й поле, като определя кои от материално-компетентните органи по чл. 7, т. 4 от ЗНАП разполагат с правомощието за това според функцията, която са заемали в съответното ревизионно производство. Приел е, че за да бъде спазено изискването на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, териториалният директор би следвало да определи със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК приходни органи на експертно ниво. В конкретния случай обжалваният ревизионен акт е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от орган възложил ревизията - "началник отдел" при Столична община и от "главен инспектор" и ръководител на ревизията, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 от ДОПК - от лице, заемащо длъжността "началник отдел". Предвид посочените установявания съдът е достигнал до извод, че единият от органите издали ревизионния акт не притежава материална компетентност за това, съгласно изискването на чл. 118, ал. 2 от ДОПК и актът се явява нищожен. След анализ на разпоредбата на чл. 160 от ДОПК е приел, че не притежава правомощие да върне преписката на компетентния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на спора е присъдил на жалбоподателя направените по делото разноски. Решението е неправилно. Неправилен е направеният от първоинстанционния съд извод за нищожност на РА, като издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, предвид факта, че посочената разпоредба е неприложима в настоящето производство. Видно от чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по ЗМДТ се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В отклонение от регламентацията в чл. 118, ал. 2 от ДОПК (отменена към настоящият момент, но действаща при провеждане на ревизионното производство), в чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ изрично е предвидено, че ревизионният акт за установяване на местни данъци и такси, се издава не от органите по приходите посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, а от служители на общинската администрация определени за органи по приходите със заповед на кмета на общината. Поради това позоваването от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 7 от ЗНАП, с цел обосноваване на извод за нищожност на РА, е необосновано. В изпълнение на регламентираното в чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ правомощие, със заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. кметът на Столична община, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във вр. с чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 от ДОПК е определил за органи по приходите служители на длъжности в дирекция "ПАМДТ" при Столична община, които да извършват установяване, обезпечаване, събиране и контрол на местните данъци и ТБО, сред които: началниците на отдели и главните инспектори към дирекция "ПАМДТ". От своя страна, със заповед № МДТ-6600-102 от 21.02.2013 г. директорът на дирекция "ПАМДТ", упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е определил Р. Б., в качеството й на началник отдел в дирекция "ПАМДТ" при Столична община, да упражнява компетентността по възлагане на проверки и ревизии за определяне и установяване на месни данъци и ТБО. ЗВР № МДТ-РД-01 от 6.01.2014 г., с която е поставено началото на ревизионното производство по отношение на Софийски университет "Св. К. О.", е издадена от Р. Б. в качеството й на началник отдел "РКПНО" в дирекция "ПАМДТ" при Столична община. От представените по делото и подробно описани в решението трудови договори и допълнителни споразумения се потвърждава и факта, че лицата, определени за ревизиращи органи по приходите със ЗВР (съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК) са заемали длъжността "главен инспектор" в дирекция "ПАМДТ" (която е сред посочените в заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. кмета на Столична община) и са имали качеството на органи по приходите. Ето защо изводът на съда за нищожност на РА, като издаден от некомпетентен орган, са неправилни. Неоснователен е и доводът на ответника за нищожност на РА, като издаден от органи по приходите, които нямат материалната компетентност, поради факта, че определените със заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. на кмета на Столична община служители от общинската администрация, да изпълняват правомощията на органи по приходите, са били оправомощени да установяват само местни данъци. Видно от съдържанието на заповедта, в нея изрично е регламентирано правомощие на посочените в заповедта служители да извършват установяване, обезпечаване, събиране и контрол на такса битови отпадъци. Както се посочва и от ответника по касационната жалба, към датата на издаването на заповедта окончателният акт за установяване на вземанията за такси се е издавал от кмета на общината по реда на АПК. С изменението на чл. 9б от ЗМДТ (ДВ бр. бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) е променен редът за установяването на местните такси, но още преди изменението на тази разпоредба определените в заповедта служители са разполагали с правомощие да установяват ТБО. Липсват данни заповедта да е била отменена, включително в периода на провеждане на ревизионното производство. Поради това след изменението на чл. 9б от ЗМДТ не е било необходимо посочените в заповедта служители да бъдат повторно оправомощавани с правомощие, с което вече са разполагали. За пълнота следва да се посочи, че изводът на съда за нищожност на РА е в противоречие и с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК (понастоящем отменен) във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. С оглед изложеното основателни са доводите на касационния жалбоподател, че процесният РА не е нищожен, предвид издаването му от компетентни органи. Приемайки противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,