Решение № 9199 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2019 г.

Решение № 9199 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Ю., в лично качество и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Б., Р. Б. и С. Б., всички – [гражданство], против Решение № 126 от 05.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1224/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели Ш. Ю. - лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Б., Р. Б. и С. Б. – [гражданство], се явяват лично и с назначения служебен защитник адв. Михайлов, който поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба и устно - в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Джамбазка-Кирова, която оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното обществено-политическо положение в Ирак, а по същество твърди правилност на атакувания с жалбата съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ш. Ю., в лично качество и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Б., Р. Б. и С. Б., всички – [гражданство], срещу Решение № 3755 от 21.11.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката и малолетните й деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Съдът е установил, че са спазени и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на малолетните деца на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата, която е изготвила изискващите се социални доклади и за трите малолетни деца. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателката причини за напускане на страната й по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденката и малолетните й деца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изнесената от чужденката бежанска история, е видно, че същата, респ. нейното семейство, не са били лично преследвани в родината си поради тяхната етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова преследване в страната й на произход в някоя от хипотезите по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Установил е, че самата търсеща закрила е посочила като конкретен повод за напускането на Ирак опасения относно нейния и на децата й живот. С оглед изложената в последното интервю причина да търси закрила в България, а именно – стремеж за по-спокоен живот за нея и децата й, съдът е приел, че по отношение чужденката и малолетните й деца не са налице основания за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е заключил, че спрямо касаторката и децата й не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденката не е била принудена да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденката не навежда като причина за напускане на страната си по произход, наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според АС- Хасково нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, визираща наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденката и децата й като цивилни лица поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не намира приложение в конкретния случай. С оглед на представената справка вх. № МД-594 от 27.08.2018 г., от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак съдът е направил извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Ирак, поради което е заключил, че доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Ирак следва да е изключително, каквото то не е. В тази връзка е приел, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характера въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В заключение съдът е приел, че не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд - Хасково, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденката – жалбоподателка за проявен спрямо нея акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещата закрила е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и тя не твърди да е била обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Видно от доказателствата по делото, чужденката не съобщава да е била заплашвана или преследвана. Правилен е изводът на АС-Хасково, че нейната цел е търсене на по-добър живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените факти от Ш. Ю. не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейната политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателката не навежда твърдения за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната й по произход жалбоподателката да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденката на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Ш. Ю. – лично и като законен представител на трите й малолетни деца - за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто на чужденката, е приел, че липсват доказателства същата и децата й да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на касаторката не се установява същата да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Ш. Ю. не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й и към нейните малолетни деца. Жалбоподателката изрично е заявила, че не е била арестувана и осъждана в държавата й по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка вх. № МД-259 от 14.05.2020 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденката срещу отказа да й бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Ирак понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидатката за статут и децата й в страната й на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и синовете й. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение