Решение № 14462 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2011 г.

Решение № 14462 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 24 от 25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 345/2010 г. Административен съд гр. Видин е отменил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.12.2010 г. на дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана. Осъдил е дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана да заплати на Стефчо Генов Петров от гр. Видин направените по делото разноски в размер на 160 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила. Моли същото да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските и бъде потвърден оспорения административен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото Стефчо Генов Петров се явява лично и с пълномощник, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна. Върховния административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и приложил правилно материалния и процесуалния закон. Страните не оспорват установеното, че на 10.12.2010 г., в 17,10 часа служители на касатора - дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана, отдел Видин, са извършили проверка на обект "Жилищно-строителна сграда", (все още в строеж), находяща се в гр. Видин, ул. "Владикина" № 68. На обекта се намирало лицето Божин Цоков Георгиев, който след разговор с проверяващите, е попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, в която е отразил, че работи като пазач на обекта от 17,00 часа до 08,00 часа без трудов договор, при заплащане на труда 160 лв. и е нает от Стефчо Петров. В касационната жалба се акцентира предимно върху доказателствената сила на отразени данни в цитираната декларация, на която изцяло се позовава и съставеното на същата дата постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. На основание чл. 405, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Божин Цоков Георгиев, изпълняващ длъжност "пазач" в частна жилищна кооперация - строеж с работодател Стефчо Генов Петров като физическо лице, считано от 10.12.2010 г. За да отмени оспорения административен акт, съдът се е мотивирал със съществено нарушение на административнопроизводствени правила. На обявеното като работодател лице Стефчо Генов Петров не е дадена възможност да се запознае с данните от проверката и да вземе отношение по тях преди административния орган да издадена документа по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Представляващият инспекцията не оспорва факта, че оспореното постановление, ведно с призовката по чл. 47, ал. 1 от АПК, са били връчени на жалбоподателя на 11.12.2010 г., т. е. още на следващия ден. С призовката на жалбоподателя бил даден срок до 20.12.2010 г. да представи редица трудови документи, подробно описани в призовката. На 21.12.2010 г. жалбоподателят е изразил становище, че не е работодател и няма наети работници. Представил е също доказателства - допълнително споразумение към трудов договор № 1779/26.02.2008 г., от които се установява че соченото като работодател лице Стефчо Петров от 1.01.2008 г. изпълнява длъжността "ръководител движение ЖП - гара Видин." При цялостната преценка на доказателствата по делото, съдът е обосновал правните си доводи по спора, че постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение на Божин Цеков Георгиев с работодател Стефчо Петров на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и предписаното сключване на трудов договор, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е допуснал нарушение на правилата по чл. 34, ал. 1 от АПК, според който - административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Съгласно ал. 3 от същата норма - административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни, като страните могат да правят писмени искания и възражения. Правилно съдът е приел, че не са изпълнени условията по чл. 35 от АПК, който гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Този правен извод на съда не е оборен от касатора в касационната жалба. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание ч. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Стефчо Петров направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,