Решение № 6443 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бояр Инвест" ЕООД, представено от адв. И. Райчинова, срещу решение № 42822/19.12.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. № 820 по описа за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221023000345-091-001/15.08.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта за установените публични задължения за ДДС и за лихви за забава за данъчен период м. 04.2018 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и с материалния закон. Оспорва изводите на съда по спора за съществуването на установените задължения с РА за ДДС на дружеството по декларирани от него доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната с получател британското дружество „Rent“ Ltd. Отправя упреци към дейността на съда по преценка на доказателствените средства, която е в основата на констатациите за съдържанието на престацията му и нейното обвързване с недвижим имот на територията на страната. Предлага основана на собствена преценка на информационните източници интерпретация на фактите от значение за съществуването на установените с РА публични задължения. Правните му твърдения са за правилност на избора му да третира доставките на услуги с получател „Rent“ Ltd като такива с място на изпълнение извън територията на страната, за които не е дължал начисляване на ДДС. Така обосновава незаконосъобразността на РА, обвързващ установяването на задължения за ДДС с място на изпълнение на доставките на услуги на територията на страната, а съответно и противоречието с материалния закон на първоинстанционното решение. Позовава се на текуща практика на Върховния административен съд по идентични казуси и на решението на Съда по дело С-215/19. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ (след частично десезиране) е ревизионен акт № Р-22221023000345-091-001/15.08.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта за установените в тежест на „Бояр Инвест“ ЕООД публични задължения за ДДС за внасяне в размер 45 418.71 лева и за лихви за забава в размер 31 162.46 за данъчен период м. 04.2018 г. Източник на задължението за косвения данък е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в този данъчен период. ДЗЛ е декларирало данък за възстановяване в размер 11 948.90 лева. По РА е установено задължение за данък за внасяне в размер 45 418.71 лева. Корекцията е резултат от начисляване на ДДС в общ размер 57 403.61 лева на основание чл. 86 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС за декларирани от РЛ доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка по две фактури с получател „Rent“ Ltd с VIN GB849844665, които администрацията е обвързала с място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 41 т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу обжалваната част от РА. Съдът е признал компетентността на издателите на акта; издаването на акта във формата на електронен документ, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи; съответствието на акта с изискванията за съдържание и е отрекъл в извънсъдебната фаза на производството да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното дирене пред административния съд са приети заключения на съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) и на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които съдът е заявил, че кредитира, както и писмени доказателствени средства, включващи потвърждение за валиден ДДС номер на „Rent“ Ltd. Съдът е изключил от обхвата на доказването като безспорни фактите на сключен договор № 010/02.04.2018 г. между жалбоподателя и регистрираното във Великобритания дружество „Rent“ Ltd отдаване под наем на помещения, шкафове и/или rack unit за ко-локация на телекомуникационно оборудване в собствени или наети от оператора помещения, както и допълнителни услуги, съгласно условията на договора, като местоположението на центъра за ко-локация е в България. Приел е, че с оглед предмета на договора и заключението на СТЕ, според което услуги по ко-локация включват като съществен елемент съхранението на електронно оборудване, технологично свързано по електронен път с получателя на услугата е обоснован извод за осъществено от доставчика физическо съхранение на материални носители на информация на конкретно място, предназначено за съхранение на съответните бази данни. Доколкото се предоставяло място за съхранение на оборудване, трайно прикрепено към земята, а последната била разположена в страната ни, то и услугата следвало да се квалифицира като свързана с недвижим имот и мястото на изпълнение да се определи по правилото на чл. 21, ал. 4 ЗДДС по местоположението на недвижимия имот, предоставен за ползване по договор № 010/2018 във връзка с услугите по ко-локация. Решението е неправилно. Разрешаването на спора за съществуването на задължението за начисляване на данъка и на данъчното задължение, съответно по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС по издадените от "Бояр Инвест" ЕООД фактури за доставка на услуги е обусловено от привръзката на доставката с мястото на изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е освободен от задължението за начисляване на ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Търсената от ДЗЛ местна привръзка е тази по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, сочеща като място на изпълнение на доставките на услуги с получател данъчно задължено лице това, в което е получателят е установил независимата си икономическа дейност, респ. на мястото на постоянния му обект /ако услугите се предоставят на такъв обект/, а ако няма място на независима икономическа дейност или постоянен обект – мястото на постоянния адрес или постоянното пребиваване на получателя. Тази привръзка е специална по отношение на въведеното с чл. 21, ал. 1 ЗДДС /транспониращ чл. 43 от Директивата за ДДС/ правило за място на доставката на услуга, съвпадащо с мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС не съдържа изискване за идентификация за целите на ДДС на получателя. Фактът на идентификацията за целите на ДДС на клиента е значим в контекста на задължението на държавите-членки по чл. 216 от Директива 2006/112/ЕО да предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402. Част от тези мерки е и идентифицирането на всяко данъчно задължено лице чрез индивидуален номер – чл. 214, § 1, б. „а“ от Директивата. Затова и по оборима презумпция клиентът, притежаващ валиден индивидуален номер за идентифициране за целите на ДДС, е данъчно задължено лице. Тази презумпцията е въведена изрично с чл. 18, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, който е влязъл в сила на 04.04.2011 г., а се прилага от 01.07.2011 г. /вж. чл. 65 от Регламента/. За Британското дружество получател на фактурираните от "Бояр Инвест" ЕООД услуги е приложима презумпцията на чл. 18, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета (предвид потвърждението за валидния му ДДС номер), поради което то е с качеството ДЗЛ, чиято дейност е установена на територията на Великобритания и там е мястото на изпълнение на доставките по чл. 21, ал. 2 ЗДДС. За тези доставки с арг. от чл. 86, ал. 3 ЗДДС доставчикът не е дължал начисляване на ДДС (вж. чл. 86, ал. 3 ЗДДС). Не е съобразен с информационните източници и с материалния закон решаващият извод на първостепенният съд за обвързване на мястото на изпълнението с разположението на недвижимия имот, в който според него се предоставят услугите. По разясненията от т. 2 на диспозитива на решението на Съда по дело С-215/19: „Член 47 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2008/8, и член 31а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че услуги за съхранение в център за данни, в рамките на които техният доставчик предоставя на клиентите си сървърни шкафове, за да инсталират в тях своите сървъри, и ги снабдява със съпътстващи стоки и услуги, като електроенергия и различни услуги, които да осигурят използването на тези сървъри при оптимални условия, не представляват услуги, свързани с недвижим имот по смисъла на посочените разпоредби, когато клиентите не разполагат — което запитващата юрисдикция трябва да провери — с изключително право да използват частта от сградата, в която са монтирани сървърните шкафове.“. Предметът на договор № 010/02.04.2018 г. между жалбоподателя и „Rent“ Ltd не включва изключителното право на клиента да ползва частта от сградата, в която са разположени шкафовете. Нещо повече, според т. 5 от заключението на СТЕ клиентското оборудване остава заключено в дата-центъра и клиентът няма достъп до него; може да получи достъп само в определен времеви диапазон и под надзора на доставчика на услугата. Затова и водещо е предоставянето на съпътстващите услуги, а не на правото да се държат сървъри в дата-центъра. Доставката за ползване на помещение за разполагане на сървъри не представлява самостоятелна цел за клиента, поради което основна е доставката за свързаност и поддръжка на сървърите и тя е определяща за данъчното третиране (съобр. т. 22 от решението на Съда по дело С-155/12) – в случая за определянето на мястото на изпълнение по правилото на чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на съответната част от РА. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 6 012.05 евро, от които за първоинстанционното съдебно производство 5 649.78 евро и за касационното съдебно производство 362.27 евро. Недоказани са разходите за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Представеният банков документ не съдържа удостоверяване за платена сума. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състтав на Първо отделение