Решение № 6206 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Каратанева срещу Решение 1670/05.10.2022 г. на Административен съд (АС) Пловдив постановено по адм. дело 2432/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо с изх. 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за дребни земеделски стопани за кампания 2016 г. (УП, УП изх. 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г.) и М. Каратанева е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е назначил вещо лице агроном, което нямало нужната компетентност да разглежда въпроси, касаещи надлежната идентификация на заявени за подпомагане площи, като независимо от оспорването на заключението на това вещо лице, същото било прието и е послужило за основа на обжалваното решение. Съдът, въпреки направените искания, не е събрал всички доказателства имащи отношение към издаване на оспорвания акт доказателства удостоверяващи резултата от извършената кръстосана проверка на ЗПК Възход. Поради тази причина е останал неизяснен въпросът дали ДФЗ е признал право на ЗПК Възход да получи субсидия за застъпените площи и ако това е сторено на какво основание, а ако не, защо е отказано на другия бенефициент. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на съда, че оспореният административен акт е мотивиран, като твърди, че в акта няма изложени фактически и правни основания за издаването му, както и че съдът неправилно е приел, че липсва допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че такова е налице, защото органът не е уведомил г-жа Каратанева за резултатите от проверката за двойно заявените площи. Оспорва изводите на съда и относно размера на заявените за подпомагане площи за кампания 2015 г. и 2016 г. по схемата за дребни земеделски стопани. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Тенев. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да отхвърли жалбата на М. Каратанева решаващият съд е приел, че УП изх. 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г. е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, вкл. посочени фактически и правни основания за издаването му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. За да достигне до тези изводи решаващият съд е установил относимите към спора факти, въз основа на представените писмени доказателства и приетите две съдебно-технически експертизи, които е посочил, че кредитира. Решението е неправилно. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като въпреки направените искания, не е събрал всички доказателства имащи отношение към издаване на оспорвания акт доказателства удостоверяващи резултата от извършената кръстосана проверка на ЗПК Възход. Основателно в касационната жалба се сочи, че поради тази причина е останал неизяснен въпросът дали ДФЗ е признал право на ЗПК Възход да получи субсидия за застъпените площи и ако това е сторено на какво основание, а ако не защо е отказано на другия бенефициент. От заключението на вещото лице Л. Морунова, което е прието без оспорване от страните, за разлика от заключението на вещото лице Веселинова, което противно на приетото от решаващия съд, е оспорено от жалбоподателя, се установява, че съгласно представения документ за правно основание М. Каратанева има следните площи с право на ползване: от парцел 55484-136-1-6 землище на [населено място] декларирана площ 0,95ха, застъпена площ 0,24ха. Каратанева има правно основание за ползване за 0,95ха. От парцел 55484-21-2-10 землище на [населено място] декларирана площ 3,10ха, застъпена площ 0,11ха. Каратанева има правно основание за ползване на 3ха. Съгласно чл. 17, ал. 8 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.) в редакцията ѝ към бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.), когато само един от кандидатите е предоставил документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които е доказал правно основание за ползване. За останалите застъпени площи Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18, ал. 1 отказва изплащане на субсидия на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014. От посоченото от вещото лице Морунова и от доказателствата по делото се установява, че г-жа Каратанева е доказала правно основание за застъпените площи за парцел 55484-136-1-6 - 0,95ха, за парцел 55484-21-2-10 - 3ха. След като същата е доказала правно основание за така посочените застъпени площи е неясно, защо на основание посочената разпоредба на чл. 17, ал. 8 от Наредба 5/2009 г. не ѝ е изплатена субсидия за площите, за които е доказала правно основание за ползване. Единствената възможност за постановения отказ за подпомагане е ако и ЗПК Възход е доказала правно основание за същите площи, предвид чл. 17, ал. 7 от Наредба 5/2009 г., съгласно който когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014. По делото е останало неизяснено дали и от страна на ЗПК Възход е доказано правно основание за ползване за същите (застъпените) площи и на какво основание. Останало е неизяснено дали на кооперацията е признато правно основание за ползване и съответно дали е признато право на подпомагане за застъпените площи с тези на г-жа Каратанева. Установяването на този въпрос е от съществено значение за преценката дали са били налице основанията на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредба 5/2009 г., на които се е позовал органът, за да откаже подпомагане. Решаващият съд не направил фактически установявания, защо е отказано подпомагане по Схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятнти за климата и околната среда Зелени директни плащания (ЗДП). Липсват и конкретни правни изводи, защо е приел, че обжалваното УП в тази част е законосъобразно. Решението се явява необосновано, защото за настоящата инстанция не е ясно с какви мотиви съдът е достигнал до извод, че следва да отхвърли жалбата и относно тези схеми. Цитирането на разпоредби от приложими регламенти и от ЗПЗП относно определяне размера на административната санкция съобразно процента на наддеклариране, не обосновава, защо съдът е приел наличие на наддеклариране. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане ще следва да се съберат доказателства дали от страна на ЗПК Възход е доказано правно основание за ползване площи от парцели 55484-136-1-6 и 55484-21-2-10, за които е установено застъпване и ако да, за каква площ от тях, вкл. застъпената площ със заявената от г-жа Каратанева. Дали на ЗПК Възход е признато правно основание за ползване на тези площи и кое е то и дали е одобрено изплащането на субсидия. Ще следва да се установи от къде идва разликата между референтната площ за кампания 2015 г. и допустимата площ за кампания 2016 г. по Схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС) и дали ако се промени размерът на допустимите площи по СЕПП, ще се промени и размерът на заявената площ по схемата, с оглед чл. 16, ал. 3 от Наредба 6 от НАРЕДБА 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Ще следва да се изложат съображения дали правилно е отказано подпомагане по Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятнти за климата и околната среда Зелени директни плащания (ЗДП). С оглед изхода на спора по претенцията за разноски ще следва да се произнесе решаващият съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение