Решение № 1287 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2010 г.

Решение № 1287 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД на НАП - гр. Варна против решение № 1295/25.06.2010 г. по адм. д. № 1123/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена Заповед за налагане на Принудителна административна мярка № 10-277/10.03.2010 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Варна и разпореждането за допуснатото с нея предварително изпълнение на наложената на "Ети 07" ЕООД - гр. Варна ПАМ - запечатване на обект - магазин за търговия на дребно с хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, кв. "Аспарухово", ж. к. "Дружба", бл. 8, както и забрана на достъпа до него за срок от 1 месец на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна - "Ети 07" ЕООД, гр. Варна, в представено писмено възражение оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме оспорения пред него акт за незаконосъобразен и да го отмени, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че наложената принудителна административна мярка-запечатване на обект е в максималния определен от закона срок, въпреки направената констатация, че нарушението е извършено за първи път, като актът е немотивиран. Съдът се е позовал на практика на ВАС, че излагането на мотиви в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни, а да са съобразени с фактите, приети от органа при издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения и личността на извършителя, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Съдът е приел, че непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушен е според съда принципът на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение, което обосновава несъответствие с целта на закона - по арг. от чл. 6 от АПК. Липсата на мотиви според съда е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта като незаконосъобразен. Решение е правилно. При извършената данъчна проверка на търговски обект, стопанисван от ДЗЛ е установено, че при покупка на 2.02.2010 г. в 13.30 ч. от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна на 1 бр. шоколад "Своге", 40 гр. с единична продажна цена в размер на 0.65 лв., не е издадена фискална касова бележка от въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП. Продажбата е извършена от лицето, назначено като продавач в обекта. Платената сума в брой за горепосочената сума с една монета от 1 лв. била приета от продавача, след което е върнато ресто в размер на 0.35 лв., но не е издаден фискален бон. Административно- наказващия орган приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС и по отношение на търговеца, освен предвидената имуществена санкция - глоба в размер на 500 лв. следва да се приложи принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - "запечатване на обект за срок до един месец". Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба, като между изчерпателно изброените документи е и фискален бон. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Въпреки констатациите в административния акт, че нарушението е извършено за първи път, липсват мотиви за съображенията на административния орган да приложи максималния по закон срок - един месец. От доказателствата по делото и от данните по административната преписка не се установява търговецът да е извършвал други нарушения на ЗДДС или нарушения на други данъчни закони. От мотивите, изложени в заповедта не става ясно защо на лице извършило нарушение за първи път, при положение, че нарушението съставлява не изобщо неиздаване на фискален бон, а само неоткъсването му от лентата, като вече е била отразена покупката, се налага максимален срок на принудителната административна мярка и дори не е обсъдена възможност за налагане на друг по-малък срок. Не е посочено как с какви действия търговецът ще осуети заплащането на глобата по наказателното постановление и в какво се изразява накърнението на обществените интереси, за чиято защита се издава Заповедта за налагане на ПАМ. При така установените данни правилно съдът е приел, че е необосновано налагането на ПАМ с максимален срок за извършеното за пръв път нарушение по ЗДДС от страна на проверявания субект и е отменил акта като незаконосъобразен. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,