Решение № 1037 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2010 г.

Решение № 1037 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Ломстрой" ООД, съд. адрес гр. Лом, ул. "Пристанищна" № 46, представлявано от Петър Първанов Василев, чрез адв. Оля Ботева, против Решение № 186 от 10.05.2010 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 636 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1200900063/25.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Монтана, потвърден с Решение № 322/04.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново, с който за данъчни периоди м. 08 и 12.2003 и м. 08.2004 г. и м. 12.2006 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 67 074,88 лв. и са начислени лихви 31 370,30 лв. по доставки на "Емвест 1" ЕООД и "Рундо" ЕООД и въз основа на увеличение на финансовите резултати за 2003, 2004 и 2006 г. със сумата 335 374,36 лв. е определен корпоративен данък в размер на 56 701,99 лв. и 25 575,11 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на установеното отразяване на доставките на "Емвест 1" ЕООД в справки -декларации и дневници за продажби, както и неотчитане на двукратното облагане на РЛ по доставките на "Рундо" ЕООД поради установеното превеждане на ДДС в размер на 42 258,27 лв. от страна на РЛ по ДДС сметка на доставчика с платежно нареждане от 28.12.2006 г. Следвало е администрацията своевременно да уведоми обслужващата банка за закриване на ДДС - сметката на доставчика "Рундо" ЕООД след прекратяване на регистрацията му по ЗДДС през м. 11.2006 г. В частта по ЗКПО (отм.) необосновано съдът е повторил констатациите на ревизиращите че процесните фактури, с чиято стойност е увеличен ФР за периодите са отчетени като разход, като не е съобразено заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калчев и Василева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

1. В частта по ЗДДС (отм.)

1.1 По доставките на "Емвест 1" ЕООД

Предмет на доставките са "фракция, бетонно желязо, баластра и СМР". В хода на ревизията доставчикът не е бил открит на декларирания данъчен адрес. Връчено му е искане за представяне на доказателства. Доказателства не са представени. Установено е по данни от информационния масив на НАП отразяване на фактурите в дневници за продажби и справки-декларации. В съдебното производство, съдебно-счетоводната експертиза е потвърдила, че не може да провери счетоводството на доставчика и отразяването в него на процесните фактури. При тези факти съдът обосновано и при правилно прилагане на нормата на чл. 64, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) е приел, че правото на данъчен кредит по фактурите на този доставчик е отказано законосъобразно.

1.2. По доставките на "Рундо" ЕООД

Не е било спорно, което е установено и от събраните при ревизията доказателства, че регистрацията на този доставчик е била прекратена, считано от 30.11.2006 г. - преди издаването на трите спорни фактури с предмет "СМР услуги и доставка на PVC дограма". Първото от кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчен кредит на получателя е доставчикът да е регистриран по този закон към момента на издаване на фактурите. При липсата на това изискване правилно е отказан данъчен кредит, както е решил и първоинстанционният съд. Съдът изчерпателно е отговорил на оплакването за превеждане на сумата ДДС по ДДС-сметка на доставчика, като е установил, че салдото по ДДС-сметката на дерегистрирания доставчик е преведено по разплащателна сметка на доставчика, а не в бюджета. От своя доставчик, следователно, РЛ може да претендира връщане на платения без основание от него ДДС.

1. В частта по ЗКПО (отм.)

За да отхвърли жалбата в тази част, съдът с основание е приел, че извършването на разходи /т. е. плащането по доставките на "Емвест 1" ЕООД и "Рундо" ЕООД/ следва да е доказано. Уговореният начин на плащане по процесните фактури е в брой. Обоснован е изводът на съда, че при липса на данни за регистрирани ЕКАФП при доставчиците, представените фискални бонове не са годни доказателства за твърдяното плащане. Отделно, правилно съдът е приел, че отчетените разходи следва да отразяват действително осъществени доставки, заплатени от РЛ. Липсата на всякакъв технически и персонален капацитет у доставчиците за извършване на доставките, съчетано с уговорките в договорите между РЛ и неговите съконтрахенти Община Лом и Община Вълчедръм, изпълнителят сам /без подизпълнители/ да извърши уговорените СМР обосновават извод, че не е доказано посочените фирми да са осъществили доставките, по които са отчетени разходи. По делото, като представени още в ревизионното производство са приложени многобройни и убедителни доказателства за извършени от ревизираното лице доставки на значителни по обем и стойност СМР с получатели публично-правни субекти като Министерство на земеделието и горите, Министерство на отбраната, общини и др. Извършването на процесните разходи от страна на ревизираното лице, както и извършването на доставки на посочената стойност и при този обем от "Емвест 1" ЕООД и "Рундо" ЕООД обаче не са доказани, а това именно е спорният фактически въпрос.

При този изход на процеса, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 604 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение