Решение № 5831 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2020 г.

ВАСVIII отделение14.05.2021 г.докладчик Станимира Друмева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 154/29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 113/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/1/0.0.0148/3/01/04/01/25.02.2020 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София да заплати на Л. Г., ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 3 481, 16 лв. (три хиляди четиристотин осемдесет и един лева и 16 ст.) за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5831 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10946/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Г., подадена чрез адвокат М., против решение № 154/29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 113/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/1/0.0.0148/3/01/04/01/25.02.2020 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът е постановил съдебния акт в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Излага подробни доводи, че не е нарушена разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., тъй като засятата в стопанството туя не представлява друг вид селскостопанска култура и в него се отглеждат единствено заявените за подпомагане сливи. По подробно изложени доводи в касационната жалба, в писмени бележки и в дадения ход по същество на делото Л. Г. лично и чрез своя процесуален представител иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции. В подкрепа на твърденията си прилага писмени доказателства по опис. Ответникът - директорът на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София, чрез пълномощника си юрк. И., оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представено по делото писмено становище и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/1/0.0.0148/3/01/04/01 от 25.02.2020 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - София, с който на Л. Г. е отказано изплащането на финансова помощ в общ размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 23/06/1/0.0.0148 от 18.01.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по същия договор. От фактическа страна е установено, че между Л. Г. и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 23/06/1/0.0.0148/18.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. На 25.09.2018 г. Л. Г. е подала заявка за второ плащане. На 26.10.2018 г. е извършена проверка на място от служители на отдел "РРА", при която е установено, че в насаждението от сливи е налице допълнително отглеждане в междуредовите и вътрередовите пространства на растителен вид (туя), който не е земеделска култура и не е предвиден по бизнес-план. С писмо изх. № 01-220-6500/#4/23.08.2019 г. Л. Г. е уведомена, че на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ. Издаден е процесният акт, с който е прието, че наред с отглежданите 18. 5 дка сливи се отглежда и растение от вид туя, което представлява неизпълнение по критерий за подбор "Проекти, насочени в сектор "Животновъдство" и сектор "Плодове и зеленчуци". Посочено е, че това представлява нормативно неизпълнение на чл. 38, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 13, ал. 7 и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.). За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и административнопроизводствените правила. По отношение на констатациите, че в стопанството са налице и други култури - туя, които не са включени в одобрения бизнес план, съдът е споделил изводите на административния орган, че земеделският стопанин е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 2 от договора, както и чл. 18 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Приел е, че включването в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури е допустимо само след изричното писмено одобрение на фонда. Позовал се е на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г., в които е посочено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; или когато проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 - 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. В заключение решаващият състав е приел, че растението туя се явява допълнително и непосочено в бизнес плана, като е без значение дали същото представлява или не селскостопанска култура, поради което не е взел предвид заключението по изслушаната съдебно-агротехническа експертиза. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстационния съд за наличие на неизпълнение на сключения договор № 23/06/1/0.0.0148/18.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, обосновани с констатациите, направени при посещение на място в стопанството на Л. Г., като намира същите за неправилни. Основателно е възражението в жалбата, че съдът не е обсъдил представените и ангажирани от Г. доказателства и изложените аргументи за неправилност на изводите на административния орган. Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора, идентичен по смисъл и съдържание с чл. 18 от Наредба № 14/28.05.2015 г., ползвателят е длъжен да не променя бизнес плана, когато това е свързано със замяна на заложените за отглеждане основни земеделски култури, с изключение на преминаване от един вид едногодишни култури в друг вид едногодишни култури. Включването в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури е допустимо само след изрично писмено одобрение от фонда. В таблица 9 "Растениевъдство" от представения от Л. Г. бизнес план за стопанската 2017 г. - 2018 г. е предвидено създаване на 6 дка сливи с период на засаждане 1.03.2017 г. - 30.03.2018 г. От същата таблица се установява, че цялото стопанство на Г. трябва да бъде от 18, 5 дка сливови насаждения. Проверяващите са счели, че в насажденията от сливи се отглежда интензивно допълнителен растителен вид - туя, който не е предвиден по бизнес план. Във връзка с изясняване на спорните обстоятелства по делото е назначена съдебно-агрономическа експертиза, чиито констатации оборват изводите на административния орган. Според неоспореното от страните заключение на вещото лице, през стопанската 2017 г. - 2018 г. Л. Г. е отглеждала овощни дръвчета - сливи, в имотите БЗС 21779-093-055, 21779-093-52; 21779-093-54, разположени в землището на с. Доганово, общ. Елин Пелин, обл. София. Спазена и цялостната технология за създаване на трайни насаждения, а именно: почвени обработки, резитби, както и схемата на тяхното засаждане - 5 X4, която е в съответствие с бизнес плана. В стопанството не са открити пропаднали овошки, растенията са с много сериозен прираст, наблюдавано е и плододаване на петата година от създаване на насажденията. От приложените по делото доказателства се установява, че растениевъдството се състои от пет елемента - зърнени култури, технически култури, зеленчукови култури, трайни насаждения (лози и овошки) и фуражни култури, а туята като вид иглолистно дърво, използвана в градинарството, не попада в нито една от изброените категории. Експерта е направил категоричен извод, че туята не е селскостопанска култура. Заключава, че растенията от туя в сливовото насаждение не вредят, а представляват подходящ агротехнически метод за постигане на целите на биологичното отглеждане на сливи. Този извод на вещото лице е в унисон и с представените в административното и съдебно производство становища на хабилитирани лица в областта на агроекологията и биологичното земеделие в България, че засадените придружаващи растения имат репелентни и защитни свойства за отблъскване на вредителите и свойства за защита от заразни болести и спомагат за ограничаване използването на продукти за растителна защита и торове. Основателни са изложените от касатора възражения за игнориране и на представеното от земеделския производител уведомително писмо с вх. № 02-6500/1735/3.04.2019 г. на ДФ "Земеделие", с представени снимки, видно от които между редовете със сливи в имоти 093052, 093054, 093055 няма засадени туи. Изложеното се подкрепя и от вещото лице, което е установило, че част от засадените растения, които са не по-високи от 30 см., са разположени вътре в реда, но не във всички редове на насажденията от сливи, и не е отнета площ от сливите за сметка на туята. Тези данни не кореспондират с изложеното от проверяващите при проверката на място, че в насажденията от сливи се отглежда интензивно растителен вид - туя. Решаващият състав е следвало да изложи мотиви защо не кредитира така представения снимков материал, като вместо това е счел, че е без значение дали растението представлява или не селскостопанска култура. С оглед изложеното настоящият касационен състав приема, че не е налице неизпълнение на задължението, предвидено в чл. 18, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., за невключване в стопанството на допълнителен и непосочен в бизнес плана вид култура. След като туята не е земеделска култура по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г., като за същата безспорно е установено, че не е растение, което се отглежда от човека за задоволяване на определени негови потребности, то земеделският производител не е в хипотезата на промяна на заложените параметри по план, нито е необходимо изрично съгласие от фонда. По изложените съображения касационната жалба на Л. Г. се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като се постанови друг по същество, с който да се отмени процесният АУПДВ № 23/06/1/0.0.0148/3/01/04/01/25.02.2020 г. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 481, 16 лв. за двете съдебни инстанции, доказани с представените списък по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие и преводни нареждания. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като същият е съобразен с предмета, фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 18, ал. 1