Решение № 2322 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2013 г.

Решение № 2322 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИФЗД началник на затвора в гр. Белене срещу решение № 271 от 22.05.2013 г. по адм. дело № 51/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което по жалба на Радослав Иванов Мартинчев е отменена негова заповед № 11/4.01.2013 г. за наложено на служителя на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Иска се отмяна на съдебния акт с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Мартинчев оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: Правилно АС - Плевен е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, и е достигнал до обоснован извод, че деянието, за което на Мартинчев е наложено дисциплинарното наказание, не съставлява виновно извършено от него нарушение на служебната дисциплина поради неизпълнение на заповед. Установено е по делото, че лишеният от свобода Куприянов е бил преместен от друг обект в кравефермата на длъжност "животновъд", като съгласно проведения инструктаж е имал задължението да извършва сутрешното почистване на обора преди доенето на животните. Тази информация е била предадена на наказания служител от надзирателя Милен Коев. Предвид това, че лицето е следвало на следващия ден да бъде на обекта преди доячите, за да може да изпълни вменените му при инструктажа функции, то е изведено на работа заедно с тях в 05.45 часа от дежурния надзирател Мартинчев. При тези данни настоящата инстанция споделя правните изводи на АС - Плевен. Съобразно спецификата на предвидената за извършване от Куприянов фактическа работа, без значение дали тя ще квалифицира като дейност, извършвана от чистач, общ работник или помощник-механик, не е налице нарушение на утвърдените от началника на затвора правила относно началния час за започване на работа в кравефермата. Обстоятелството, че такъв е определен в 05.45 часа само за доячите, не означава забрана за започване на работа по това време и на други лишени от свобода, които не изпълняват тази длъжност, но естеството на задълженията им го изисква. Свидетелските показания са установили, че именно такава е била практиката за лицата, които са определени да почистват сутрин оборите, без това да е посочено като вид работа и изпълнител в утвърдения график. Поради това извеждането на лишения от свобода Куприянов на работа заедно с доячите, а не по-късно от тях, не представлява нарушение на служебната дисциплина, извършено от Мартинчев под формата на неизпълнението на заповед. Що се отнася до отклоняването на лицето от мястото на работа, което било установено около 06.50 часа при извършената проверка, то не е резултат от действията на надзирателя, а се дължи на цялостната организация на работа и охрана в обекта. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,