Решение № 13387 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2012 г.

Решение № 13387 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадени са касационни жалби от Министъра на физическото възпитание и спорта и от Българската федерация по баскетбол със седалище гр. София против решение № 8472 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 14440/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е обявена нищожността на Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол, приет от ОС на БФБ, в частта му по чл. 13, ал. 1 (доп. на 17.11.2010 г.). Изложените в двете касационни жалби доводи за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В касационната жалба на Министъра на физическото възпитание и спорта се твърди недопустимост на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на чл. 75, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗФВС (Закона за физическото възпитание и спорта), чл. 42 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове и чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС, както и неправилност поради нарушение на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗФВС и чл. 35, ал. 1 от ЗФВС. В касационната жалба на Българската федерация по баскетбол (БФБ) се твърди недопустимост на обжалваното съдебно решение поради нарушения на чл. 186, ал. 1 и чл. 75 от АПК във вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗФВС и чл. 14, ал. 1 от ППЗФВС, необоснованост и неправилност поради нарушение на чл. 19 от ППЗФВС. Ответницата Силвия Любомирова Герасимова от гр. София е оспорила касационните жалби в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение и евентуално - за неговата правилност. Двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, установи следното: С обжалваното решение, постановено по жалба на Силвия Любомирова Герасимова от гр. София, Върховният административен съд, тричленен състав, е обявил за нищожна разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Правилника за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол (наричан "Правилника"), приет на Общо събрание на Българската федерация по баскетбол (ОС на БФБ) от 30.01.1996 г., доп. на 17.11.2010 г. Текстът на обявената за нищожна разпоредба е следният: Състезател - подрастващ, сключил договор за спортна подготовка и квалификация, който желае да премине в друг клуб по време на срока на договора, може да премине в друг клуб съгласно изискванията на действащото законодателство, като в случай, че липсва споразумение между двата клуба, нито обезщетението е предвидено в договора за спортна квалификация и подготовка, се заплаща следното обезщетение за спортна подготовка и квалификация: За състезатели навършили 10 - 12 години - 6 минимални месечни работни заплати; за състезатели, навършили 13 години - 2 (две) минимални годишни работни заплати; за състезатели, навършили 14 години - 4 (четири) минимални годишни работни заплати; за състезатели, навършили 15 години - 5 (пет) минимални годишни работни заплати; за състезатели, навършили 16 години - 7 (седем) минимални годишни работни заплати; за състезатели, навършили 17 години - 9 (девет) минимални годишни работни заплати; за състезатели, навършили 18 години - 12 (дванадесет) минимални годишни работни заплати; състезатели, ненавършили 10 години, се картотекират в друг клуб без трансферна сума. С решението си Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за допустимост на жалбата, като подадена от страна с правен интерес против подлежаща на съдебно оспорване нормативна административна разпоредба. Като неоснователен се преценява касационният довод, изложен в жалбата на БФБ, за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК - оспорващият няма правен интерес. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт е предоставено на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира (Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конст. дело № 11/2006 г.). Създаденото с оспорената разпоредба задължение за плащане на суми засяга пряко жалбоподателката Герасимова, която е страна по сключения на 09.11.2006 г. договор със Спортен клуб "Овергаз" и е майка на непълнолетен състезател по баскетбол ("подрастващ") към датата на подаване на жалбата 19.10.2011 г. Като носител на родителски права и задължения по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Семейния кодекс по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Любомир, род. на 22.09.1995 г., Силвия Любомирова Герасимова е разполагала с обоснован правен интерес от оспорването на лично засягащата я разпоредба. Неоснователни са изложените в двете касационни жалби съображения за недопустимост на съдебно решение поради липса на предмет на жалбата по смисъла на чл. 75, ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗФВС, чл. 42 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове и чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС - основание за оставянето й без разглеждане по чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 196 от АПК. Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 от АПК определя като "административен орган" не само органа, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, но и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България, са уредени от Закона за физическото възпитание и спорта. С чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗФВС (предишна т. 4 - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) на спортните федерации, получили спортна лицензия, е делегирано правомощието да разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт. С чл. 35, ал. 3 от ЗФВС на спортните федерации, които по силата на закона са носители на административни правомощия, е делегирано правомощието да определят с правилници, утвърдени от министъра на физическото възпитание и спорта, статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти. При спазване на изискването на чл. 42 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗФВС е посочен видът на акта, който органът трябва да издаде по силата на овластяването, както и подлежащата на регламентация материя. Трансферните права съгласно дефиницията на чл. 35в, ал. 1 от ЗФВС са съвкупност от правото да се договаря промяна на клубната принадлежност на спортист и правото да се получи трансферна цена. Съгласно ал. 2 трансферните права принадлежат не на спортиста, а на клуба, към който е картотекиран. Оспорената разпоредба не регулира трансферните права на клуба при промяна на клубната принадлежност на картотекирания спортист и производните им права и задължения. Разпоредбата визира заплащане на обезщетение за спортна подготовка и квалификация от състезател- подрастващ, който е сключил договор за спортна подготовка и квалификация, но по време на срока на договора преминава в друг клуб, в случай, че липсва споразумение между двата клуба за трансфер. Така установеното задължение се отнася към статута на спортиста - подрастващ и поради това систематичното място на разпоредбата е в раздел III на Правилника с наименование Състезателни права за подрастващи. Трансферните права и трансферът на състезатели са предмет на раздел V от Правилника. Гореизложените съображения подкрепят извода на първоинстанционния съд, че Правилникът за състезателните и трансферните права на Българската федерация по баскетбол, утвърден от министъра на младежта и спорта със заповед № 663 от 17.11.2004 г., представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК - съдържа административноправни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има нееднократно правно действие. Извън компетенциите на арбитражния съд към федерацията е произнасянето по законосъобразността на нормативни административни разпоредби. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС арбитражният орган се произнася по конкретни спорове относно възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателните права и по други спорове, определени в правилниците на федерациите. Изложените в касационните жалби доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 от ППЗФВС са неотносими към изхода на спора. Разпоредбите на чл. 19 и чл. 20 от ППЗФВС се намират в глава втора Спортни организации и национален регистър, раздел I Спортни организации и регламентират прехвърлянето на състезателните права на спортиста от клуба, към който той е картотекиран, чрез възмезден договор за трансфер, в резултат на който спортистът променя своята клубна принадлежност. Състезателни права на спортист могат да се преотстъпват от един спортен клуб на друг за определен период от време в рамките на спортно- състезателната година. Както вече беше посочено, оспорената разпоредба не регулира условията и реда за трансфер и преотстъпване на състезателните права на спортистите-подрастващи в полза на друг спортен клуб. Предмет на регламентация е преминаването на състезател-подрастващ, сключил договор за спортна подготовка и квалификация, по негово желание в друг клуб по време на срока на договора. Той има това право съгласно изискванията на действащото законодателство, "като в случай, че липсва споразумение между двата клуба, нито обезщетението е предвидено в договора за спортна квалификация и подготовка", дължи предвиденото обезщетение за спортна подготовка и квалификация съобразно възрастовата подгрупа. Категорията състезатели "подрастващи", въведена с раздел III от Правилника, е извън уредените в ЗФВС, ППЗФВС и неотменената Наредба № 3 от 18.06.1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност (приета на основание чл. 6 и чл. 35, ал. 1 от ЗФВС - § 2 от ЗР). Първичното регулиране на обществените отношения, в случая тези във връзка с правния режим на състезателите - аматьори от категория, определена като "подрастващи", по правило се извършва със закон. Предвиденият размер на дължимото обезщетение при напускане на клуба следва да е обвързано с главния дълг за направените действителни разходи за обучение и тренировка, а не да се определя механично с оглед на годишната минимална работна заплата и възрастта на спортиста. Касаторите не са оспорили заключението за нищожност на необнародвания подзаконов нормативен акт поради допуснатото особено съществено нарушение на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 78, ал. 2 от АПК. Обнародването е завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т. ч. по определяне на момента на влизането му в сила. Всеки акт, за да породи правно действие, трябва да е станал достояние на адресатите чрез обнародването му в "Държавен вестник", което създава законовата презумпция за узнаване. Приложеният необнародван нормативен административен акт създава нежелана за правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане за това. Като се основава на горните съображения, Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяната му като недопустимо или неправилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 196 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,