Решение № 2668 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2011 г.

Решение № 2668 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5079/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иво Симеонов Линков от гр. Трявна против решение № 15 от 25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 290/2010 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 532/2010 от 17.11.2010 г. на началника на РПУ - Трявна за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началникът на РУ "Полиция" - Трявна при ОД на МВР - Габрово не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 532 от 13.11.2010 г. за това, че на 13.11.2010 г. в гр. Трявна е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Линков е управлявал с несъобразена скорост, причинил е ПТП. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство, отчело стойност 0,73 % алкохол в кръвта, констатиран е и лек мирис на алкохол на водача. Издаден му е талон за кръвна проба. На жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС " до решаване на въпроса за отговорността му, на основание чл. 171, т. 1, б"б" от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С атакуваното решение съдът е направил правилен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка (ПАМ). Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила от Линков и установения факт на употреба на алкохол чрез изпробване на водача с техническо средство и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че в издаденото впоследствие наказателно постановление административнонаказващият орган няма наложено наказание за управление на МПС след употреба на алкохол. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради това и развиваните пред двете съдебни инстанции съображения по съществото на вмененото впоследствие на жалбоподателя административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. След като е установено нарушение на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя и последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, правният извод на съда за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт е правилен. Предвид изложеното настоящата инстанция счита касационната жалба за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд