Решение № 436 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2016 г.

Решение № 436 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б. А. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Славов, срещу решение № 591 от 02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 7616/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 14-55000589/07.11.2014 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на О. Б. А. против заповед № 14-55000589/07.11.2014 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на А. е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: На 31.10.2014 г. около 00.05 ч. в гр. С., ул. "21век" О. Б. А. е управлявал лек автомобил рено Лагуна с ДК № СА3269 МТ, като при извършената проверка водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алко тест "Дрегер 7510+" с № 0002, издаден е и талон за медицинско изследване № 0427769 за Първа МБАЛ, като водачът е отказал да изпълни и предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. При така установеното, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и е съставил АУАН № 552797/31.10.2014 г. Въз основа на съставения АУАН е издадена и заповедта за налагане на ПАМ № 14-5285-000589/07.11.2014 г. от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. С оглед така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Позовал се е на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП съгласно която ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай въз основа на доказателствата съдът е приел, че водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, което е достатъчно основание за прилагане на ПАМ. От представените по делото доказателства съдът е приел, че няма данни полицай Колев, който е бил автопатрул при извършената проверка да е използвал алкотест "Дрегер 7510+", но и нарушението за което е наложена ПАМ на водача, предполага именно отказ да бъде изпробван с техническо средство поради, което обстоятелството дали автопатрулът е имал зачислен с нарочен акт алкотест "Дрегер 7510+" е ирелевантно в случая. С оглед изложеното съдът е направил извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния орган за налагането й очертават фактическото основание за издаването, а именно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на А. като неоснователна. Решението е правилно. По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е предвидено, че се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, установена с медицинско изследване или с техническо средство, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. При анализ на цитираната разпоредба е видно, тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на А., административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП хипотези, а именно - отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест "Дрегер 7510+" Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. В настоящия случай жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б "ЗДвП. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Съдът е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно доводите за липса на използван алкотест "Дрегер 7510+" . Правилно е прието, че зачисляването му на автопатрулана с изричен акт е ирелевантно в случая, тъй като се касае за отказ на водача да бъде проверен с цитираното техническо средство. С оглед изложеното не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,