Решение № 5111 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2016 г.

Решение № 5111 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б." ООД, гр. Р., представлявано от управителя И. Я., подадена против решение № 9 от 22.03.2016 г., постановено от Административен съд - Р., по адм. д. № 637/2015 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Г. Я. и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като заявява, че първоинстанционният съд не е отговорил на нито едно от посочените правонарушения в жалбата срещу административния акт и не е взел отношение към събраните по делото доказателства. Според касационния жалбоподател съдът не е приложил действащото законодателство за процесния период - Регламент /ЕО/ № 73/2009 г., който урежда материалното право и Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., който регламентира процедурните въпроси по прилагането на мерките и схемите за директно подпомагане по Общата селскостопанска политика на ЕС. И. подробни аргументи за незаконосъборазност на обжалваното съдебно решение и претендира неговата отмяна. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмена молба, с която пледира за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изследвал фактическите обстоятелства, свързани с основанията за недопустимост на площите за подпомагане. Според участващия по делото прокурор по делото е установено, че по силата на чл. 37 от ЗПЗП контролните органи са извършили проверка на място на имота, за която е съставен контролен лист с извършените в него констатации, от който е видно, че тридесет и два от заявените тридесет и шест парцела имат разминаване между заявената площ и допустимата за подпомагане такава. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 9 от 22.03.2016 г. е отхвърлено оспорването по жалбата на "Б." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Р., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02 - 180 - 2600/4813, издадено на 5.11.2015 г. от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което за декларираните за подпомагане за Кампания 2014 площи по СЕПП е оторизирана сумата от 0 лева, както и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 91208, 48 лв. Със същото решение "Б." ООД е осъдено да заплати на Д. фонд "Земеделие" гр. С., направените по делото разноски в общ размер от 300 (триста) лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Р. е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентния за това орган и същото е мотивирано с излагане на фактически и правни основания. Първоинстанционният съд се е позовал на Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., като е счел, че в случая е безспорно установено, че заявените за подпомагане пасища представляват терени с гъста дървесна и храстовидна растителност, която ги прави неподходящи за паша или обработване. Констатирано е обстоятелството, че е извършена проверка на място и е прието, че от отразеното в контролния лист от тези проверка е видно, че в посочените като наддекларирани площи не се извършва селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Според първоинстанционния съд този факт прави напълно обоснован извода на административния орган, че процесните площи не се стопанисват от жалбоподателя, тоест е налице основание за намаляване или отказ от подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че условието кандидатът да ползва и извършва земеделска дейност на заявените земеделски площи е абсолютна предпоставка за извършване на директни плащания по подадено заявление, съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. Първостепенният съд е извел заключение, че е без правно значение по отношение на правото на подпомагане по ЗПЗП, причината, поради която кандидатът не ползва и не стопанисва заявените парцели, било поради законови ограничения, поради административни забрани или фактически действия на трети лица. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото както е отразено по-горе първостепенният съд е преценил, че в посочените от ответника като наддекларирани площи не се извършва селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е приложил Регламент /ЕО/ № 73/2009 г., който е действащият регламент за процесния период. В мотивите на обжалваното решение не е съобразено обстоятелството, че по силата на чл. 74, § 2 от цитирания от съда Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., този регламент се прилага от първи януари 2015 г., което означава, че за 2014 г., за която са заявени за подпомагане процесните парцели, визираният регламент не се прилага. В този смисъл е и чл. 72, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., в който е регламентирано, че Регламент (ЕО) № 73/2009 г. се отменя и въпреки това той се прилага по отношение на заявления за помощи за референтни години, започващи преди първи януари 2015 г. Следователно в конкретния случай съдът погрешно е приложил горепосочения регламент, вместо действащият в процесния период Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани. Ако първоинстанционният съд бе приложил относимия регламент, би следвало да се съобрази с чл. 23, § 1 от него, според който "Когато не са спазени законоустановените изисквания за администриране или условието за добро земеделско и екологично състояние в който и да е момент през дадена календарна година (наричана по-нататък "съответната календарна година") и това неспазване е резултат на действие или бездействие, за което пряка отговорност носи земеделският стопанин, подал заявлението за подпомагане през съответната календарна година, общата сума на директните плащания, за които са предоставени или следва да бъдат предоставени на този земеделски стопанин след прилагане на членове 7, 10 и 11, се намалява или не се изплаща в съответствие с подробните правила, определени в чл. 24". Тоест в приложимия регламент изрично е предвидено задължение за преценка дали неспазването на изискванията за добро земеделско състояние е в резултат на действие или бездействие, като е регламентирано, че следва да се установи доколко в конкретната хипотеза пряка отговорност носи земеделския производител. В случая първоинстанционният съд не е извършил изискуемата преценка, като изцяло се е абстрахирал от причините за установеното неизпълнение при извършената проверка на място и изобщо не е обсъждал твръденията на жалбоподателя за наличието на обективни препятствия, създадени от държавни органи. Освен това в първоинстанционния съдебен акт липсва обсъждане и на оплакванията на земеделския производител против приложения по делото контролен лист и дали същият има характер на доклад, отговарящ на изискванията на и чл. 32 от приложимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., според който докладът следва да съдържа фактическа част, част по възраженията оценъчна част. В случая обаче от съдържанието на приетия като доказателство контролен лист е видно, че не съдържа втората и третата изискуема част, като липсват каквито и да е данни за извършване на надлежна проверка по постъпилото възражение от жалбоподателя. От значение е и обстоятелството, че в края на визирания контролен лист се съдържа забележка, според която по време на проверката на място са направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката. Тези цветни снимки следва да са неразделна част от контролния лист, но не са представени от ответната страна и съответно не са приети като доказателства. Настоящият съдебен състав констатира, че в приетата по делото административна преписка се съдържат черно-бели снимки, които са отпечатани при подаване на заявлението за подпомагане и в тях е вписана декларация от земеделския производител при заявяването на парцелите за подпомагане. Следвателно изискуемите цветни снимки, направени при провеждане на проверката ня място не са приложени по делото и първоинстанционният съд е следвало да даде задължително указание на ответника да окомплектова преписката с визираните цветни снимки, които да се представят на хартиен или на магнитен носител. Освен това, съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като не е указал на жалбоподателя, че носи тежестта за доказване на всички релевирани с жалбата твърдения, включително и със съдебно-техническа експертиза. В случая изслушването й е необходимо, защото следва лице, притежаващо специални агрономически знания да се произнесе по отношение на оплакванията за промяна в предназначението на парцелите, за съответствието на констатираното положение при извършване на проверката на място с действителното фактическо земеделско състояние на парцелите и извършваната в тях стопанска дейност и съобразяването й с ограниченията, поставени от местоположението на парцелите, намиращи се в защитена зона "Ломовете". При изготвяне на експертизата вещото лице следва да обсъди и цветните снимки, които са направени при проверката на място и да даде заключение относно съответствието с изискванията за подпомагане по СЕПП, съобразно Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията и реда за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионалните критерии за постоянни пасища, която е действала през процесния период. Назначеният експерт следва да разгледа и приложения по делото Проект за управление на пасищата, представен от "Б." ООД и да се произнесе по неговото съответствие с изискванията за почистване и поддържане на пасищата в горепосочената защитена зона. Настоящият съдебен състав констатира, че в текстовата част на атакуваното уведомително писмо на стр. 3 от него, последен абзац, е отразено като основание за отказа - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Следователно, ответният административен орган се е позовал и на т. 6 от чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП и го е формулирал кумулативно като правно и фактическо основание за постановения отказ от подпомагане - попадане на заявените парцели извън специализирания слой. Този въпрос обаче също не е изследван от първоинстанционния съд и страните не са получили указания да представят доказателства в този смисъл. Жалбоподателят е инвокирал твърдение, че декларираните от него земеделски площи се намират в границите на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., с оглед на което решаващият съдебен състав е следвало да установи това правнорелевантно обстоятелство, вкл. и чрез изслушване на експертиза по този въпрос. С. да се има предвид и факта, че по искане на дружеството - жалбоподател по делото са разпитани двама свидетели в съдебно заседание, проведено на 23.02.2016 г., но техните показания изобщо не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Ако първоинстаницонния съд е счел, че не ги кредитира, е следвало да изложи правни изводи защо счита така, след като е допуснал събиране на гласни доказателства във връзка с установяване на начина на стопанисване на спорните парцели. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които в случая са съществени, защото са довели до неизясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на оспореното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд със задължителните указания за окомплектоване на административната преписка, за даване на указания на страните за доказателствената тежест и за назначаване на експертиза за изясняване на гореописаните спорни обстоятелства, както и за произнасяне по всички твърдения на жалбоподателя и по изслушаните свидетелски показания. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226 от АПК настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,