Решение № 2203 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2018 г.

Решение № 2203 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от "Профи Т" ООД със седалище гр. София, ЕИК130015468 чрез адв. Ю. Раданова против решение № 3211 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2538/2018 г. по описа на Административен съд – София град.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите му претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочени срещу СДВР – София.

За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и предявената от СДВР- гр. София частна жалба срещу Определение № 3970 от 25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2538/2018 г. по описа на АССГ, с което в производство по чл. 248 от ГПК е отхвърлено искането на СДВР от 23.05.2018 г. за допълване на решение № 3211 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2538/2018 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ГПК и чл. 46, ал. 2 от ЗНА и необосновано. Моли определението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи претенцията на СДВР за присъждане юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора пред първата инстанция.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Профи Т" ООД- гр. София, се представлява от адв. Ю. Раданова, която поддържа касационната жалба, оспорва частната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение и правилност на определението по чл. 248 от ГПК по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, СДВР- София, той – и частен жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. Ковачев, който оспорва касационната жалба и поддържа предявената от доверителя си частна жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение и неправилност на постановеното определение по чл. 248 от ГПК по съображения, развити подробно в писмен отговор на касационната жалба и в частната жалба, както и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба.

1. По предявената касационна жалба

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения от " Профи Т" ООД-гр. София срещу СДВР- София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 464. 52 лв, представляващи платени от ищеца като лизингополучател в полза на лизингодателя " УниКредит Лизинг" лизингови вноски за исковия период: 18.08.2017 г. до 15.11.2017 г., причинени в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП № 17-4332-005484 от 18.08.2017 г. на началник група към отдел "Пътна полиция" при СДВР- София.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на приетата за установена фактическа обстановка и след анализ на разликите в деликтната отговорност по ЗЗД и отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че, макар по делото да се установява наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на СДВР за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт- процесната заповед за налагане на ПАМ, липсва поне един от останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се установява реалното настъпване на вреди от вида на твърдените и претендирани от ищеца имуществени загуби във вид на платените за исковия период лизингови вноски.

Базирайки се на сключения между ищеца в качеството му на лизингополучател и "УниКредит Лизинг"ЕАД-гр. София в качеството му на лизингодател Договор за финансов лизинг на ППС № 123515 от 27.01.2017 г. / в частност на чл. 12, ал. 4 във вр. с чл. 15, ал. 1 от Договора/, АССГ е заключил, че много преди издаване на отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ, договарящите страни са приели, че задържането на лизинговия обект – предмет както на договора за лизинг, така и на отменената като незаконосъобразна заповед на началник отдел "ПП" при СДВР – София, от държавни органи не е основание за освобождаване на лизингополучателя от задължението му да заплаща на лизингодателя уговорените лизингови вноски и други акцесорни плащания по този договор.

С оглед гореизложеното АССГ е приел, че ищецът би могъл да претендира като вреди от отменената заповед за налагане на ПАМ евентуално претърпени от него пропуснати ползи - загуби от приходи поради неизпълнение на сключени договори за превоз, разходи за наемане или закупуване на друг автомобил с цел осъществяване обичайната икономическа дейност на дружеството /вместо спряното от движение лизингово МПС/, но не и претърпените от него имуществени загуби във вид на платени за исковия период лизингови вноски.

По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло исковите претенции на " Профи Т" ООД - гр. София срещу СДВР- София като неоснователни.

Съдебното решение на АССГ е правилно като краен резултат.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ правни съображения за липса на реално претърпени имуществени вреди във вид на платени за исковия период лизингови вноски, поради което не намира за необходимо приповтарянето им и препраща изцяло към тях в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Стъпвайки отново на развитите от АССГ решаващи мотиви за отхвърляне на исковата претенция, ВАС, трето отделение намира за необходимо да подчертае, че, дори да се приеме реално настъпване за ищеца на имуществени загуби от вида на твърдените, то същите не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ. Задължението за плащане на лизинговите вноски за исковия период 18.08.2017 г. до 15.11.2017 г. е резултат от сключения между ищеца и лизингодателя" "УниКредит Лизинг"ЕАД-гр. София Договор за финансов лизинг на ППС № 123515 от 27.01.2017 г и не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с много по-късно издадената Заповед за налагане на ПАМ № 17-4332-005484 от 18.08.2017 г. на началник група към отдел "Пътна полиция" при СДВР- София.

По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

1. По предявената частна жалба срещу определение № 3970 от 25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2538/2018 г. по описа на АССГ.

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на пълномощника на СДВР – София за допълване на решение № 3211 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2538/2018 г. в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ, позовавайки се на установената до този момент практика на ВАС, е приел, че, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / явяваща се специална по отношение разпоредбата на чл. 78 от ГПК / на ответника по делото, дори в случаите на отхвърляне на предявения срещу него иск, разноски за съдебното производство по см. на ЗОДОВ не се дължат.

Изводите на АССГ относно недължимостта на претендираните разноски са правилни. Въпреки законодателните промени в чл. 10 от ЗОДОВ / ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /, същите действат занапред, предвид липсата на изрична законова разпоредба, даваща обратно действие на този законов текст. С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ / преди изменението с ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на СДВР – София за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 248, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение