Решение № 1930 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2016 г.

Решение № 1930 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 на ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП против решение № 1851/17.10.2016 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 736 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-16001315001034-091-001/16.12.2015 г., издаден от Н. Ж. К., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 119/07.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., с който на "М. Д." ЕООД, ЕИК *********, са установени допълнителни задължения за ДДС, в общ размер на 20165,26 лв. и съответните прилежащи лихви. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "М. Д." ЕООД, сочи в писмен отговор на адв. Н. Бангеев доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил Ревизионен акт № Р-16001315001034-091-001/16.12.2015 г., издаден от Н. Ж. К., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М. Г. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 119/07.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., с който на "М. Д." ЕООД, ЕИК *********, са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 20165,26 лв. и съответните прилежащи лихви. За да постанови този резултат, съдът е установил, че предмет на спора са допълнително установените задължения за ДДС във връзка с декларирани от дружеството ВОД през м. 05.2013 г., по фактура 500000003/24.05.2013 г. и за м. 08.2013 г. по фактура 500000004/12.08.2013 г. и двете с получател "M. T." LTD - Кипър, а за м. 12.2014 г., по фактура 200000007/30.12.2014 г. в размер 10393,47 лв., с получател "D. H." LTD. Въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото доказателства - ЧМР за всяка една ВОД, данъчни фактури за предоставените транспортни услуги, пътни листи, приемо-предавателни протоколи, доказателства за идентифициране на превозните средства и лицата извършили услугата, удостоверение за международни превози и данни за преминаване на ГКПП, както и показанията на св. Т., съдът е приел, че ДЗЛ е доказало осъществяване на ВОД. Според решаващия съд доставките по процесиите фактури са достигнали до техните получатели, на територия на друга държава - членка на ЕС, при което е прехвърлено и правото на собственост върху вещите, определени по своя род. Органът по приходите не е установил обективни данни за наличие на данъчна измама, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По делото не е спорно, че ревизираното лице, издало процесните три фактури, е регистрираното по ЗДДС. Основната му дейност е търговия с лекарства и други фармацевтични стоки, която се осъществява в аптеки в гр. П. Получателите на доставяните лекарства - "M. T." LTD - Кипър и "D. H." LTD са с валидни идентификационни номера. Касаторът оспорва изводите на съда, че стоките са транспортирани до Гърция и съответно е доказано осъществяването на ВОД. Твърди, че са налице разминавания относно мястото на получаване на стоките отразено в ЧМР и приемо-предавателния протокол във връзка с фактурата с получател "D. H." LTD. Възраженията са неоснователни. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано извършването на ВОД към "M. T." LTD - Кипър и "D. H." LTD. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б. до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Д. удостоверяващи ВОД са определени в нормата чл. 45 от ППЗДДС. В конкретния случай транспортът е осъществен от трето лице за сметка на доставчика - "М. Д." ЕООД, т. е. приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. В процесния случай по доставките до "M. T." LTD - Кипър и "D. H." LTD са налични CMR товарителници, които са подписани от изпращача - доставчик, който е ревизираното дружество, от превозвача и получателя. Следва да се отбележи също, че представените ЧМР са попълнени с изискуемото съдържание. Във връзка с доказателствената сила на товарителницата в практиката си ВАС приема, че до доказване на противното същата удостоверява условията по договора за превоз и получаване на стоката, като нередовностите по нея не засягат съществуването и действието на договора. Що се отнася до липсата на имена и качество на лицето в кл. 24, тази липса не изключва тяхната доказателствена сила. Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ не изисква отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя и превозвача транспортни документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките в Гърция. В подкрепа на тезата за реалното транспортиране на стоките до Гърция са и изпратените от кипърските власти отговори относно получателите "MENALIK TRADING" Ltd и "D. H." LTD. Според отговор с референтен номер VAT _ BG_ 018578 CY _BG15031IN_20151016_AF_RI_R /л. 81-85/, касаещ "MENALIK TRADING" Ltd, сделките са осчетоводени. Фактура № 5000000003 не е записана в ДДС декларацията, защото е получена по-късно. Не се дължи ДДС, тъй като няма продажба в Кипър. С. са продадени на PACKTOREAL Ltd. О. Г. до Великобритания стоките са транспортирани от BOMI 10 LOGISTIC 1000 SKOPIE, MACEDONIA. Транспорта от България до Гърция е организиран и платен от българския продавач "М. Д." ЕООД. О. Г. до Великобритания транспорта е организиран от кипърското дружество. "MENALIK TRADING" Ltd, разполагащо със съответния склад в Гърция. Тези данни безспорно потвърждават обстоятелството, че стоките са напуснали физически територията на Р България, като мястото на получаване е отразеното в ЧМР - гр. Д., Гърция, както и в приемо-предавателните протоколи, потвържденията за получаване и справката от ГД Гранична полиция /л. 140, 141/. Транспортът е осъществен от посочения в ЧМР превозвач с МПС собственост на "Ивтекс" ООД, като в този смисъл са и показанията на свидетеля Т. Обстоятелството, че Р. Н. - посочен за механик в пътните листи не е в трудово правоотношение с превозвача "Ивтекс" ООД е ирелевантно за признаването на ВОД. В тази насока ревизиращите органи са се позовали на присъединен РД, издаден на "Вир фарма" ЕООД, според който "Ивтекс" ООД не е подавало справка по чл. 73 ЗДДФЛ. В хода на ревизията на "Вир фарма" ЕООД органите по приходите са установили, че управителят на "MENALIK TRADING" е българско физическо лице, а дружеството има открита сметка в българска банка. Тези констатации в РА, издаден на "Вир фарма" ЕООД нямат обвързващ за съда характер. Същият е отменен с решение № 443 от 29.02.2016 г., по адм. дело № 2446/2015 г. по описа на Административния съд - П., оставено в сила с решение № 8594/11.07.2016 г. по адм. д. № 4474/2016 г. на ВАС, VIII отделение, като е признат ВОД към "MENALIK TRADING" Ltd, а транспорта на стоките е осъществен именно от "Ивтекс" ООД. Несъстоятелни са и доводите в касационната жалба относно липсата на кореспонденция между РЛ и кипърското дружество, липсата на писмен договор между доставчика и транспортната фирма, както и заповеди за командироване на шофьорите. Тези документи са без значение за признаването на ВОД. Както се каза по-горе РЛ разполага с необходимите според чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС документи за доказване на ВОД. Фактурираните стоки по трите процесии фактури са достатъчно индивидуализирани за счетоводни цели по видове и количества, както и с теглото си в наличните по делото съпътстващи приемо-предавателни и транспортни документи. Относно доставката към "D. H." LTD в получения отговор от кипърските власти /л. 102 - 106/ се отбелязва, че стоките не са продадени към датата на проверката. С. не са платени, защото от страна на "D. H." LTD се твърди, че срокът на годност е твърде кратък. Има подписано споразумение, че ще бъдат платени при реализацията им или при връщане на купувача. С. не са транспортирани до Кипър. Те са транспортирани до склад на "D. H." LTD в Солун. Сделката е осчетоводена и декларирана. "IVTEX" Ltd е транспортирало стоките. Продавачът е поръчал и платил за транспорта. Контактът между двете дружества е установен от управителите на дружествата. Те са се свързали чрез уеб сайт на дружеството в интернет. Фирмата няма складове в Кипър, но има склад в гр. С. Гърция. Отразените в отговора обстоятелства кореспондират напълно с отразените в ЧМР към фактурата данни за място на получаване - гр. С. и потвърждават тезата на РЛ, че стоките физически са напуснали територията на Р България и са пристигнали в Гърция. Липсата на данни за преминаване на МПС с рег. № РА2088ВК, в периода 30.12.2014 г. - 31.12.2014 г. през ГКПП преценено в съвкупност с останалите доказателства не може самостоятелно да обоснове извод, че доставка по фактура № 2000000007/30.12.2014 г. не е извършена. Още повече, че след 01.01.2007 г. данните в АИС "Граничен контрол" са непълни - не съдържат данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително и български граждани. Неоснователно е и оплакването в жалбата за липса на издадено на РЛ разрешение за износ на лекарствени продукти. Това изискване е въведено с разпоредбата на чл. 217а от ЗЛПХМ, в сила от 04.03.2014 г., т. е. е неприложима по отношение на двете доставки извършени през 2013 г. Липсата на разрешение за износ на лекарствени продукти към м. 12.2014 г., когато е извършена доставката към "D. H." LTD, може да бъде основание за налагане на административно наказание на "М. Д." ЕООД, но не е основание за непризнаване на ВОД и допълнително начисляване на ДДС. В случая правилно административният съд е съобразил и задължителното тълкуване дадено в Решение по дело С-409/04 Teleos и др. срещу Commissioners of Customs & Excise. Според посочения съдебен акт: терминът "изпратен (и)", употребен в Член 28а, § 3, първа алинея и чл. 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/Е. на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г., като се вземе предвид, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка па доставката. Този факт е безспорно доказан чрез представените още в хода на ревизията товарителници, които не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. По делото не са налице обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че дружеството - доставчик е участвало в данъчна измама. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,