Решение № 11999 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2015 г.

Решение № 11999 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Венди-101" ООД, чрез управителя Й. И. Д. срещу Решение № 868/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3289/2014 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 241402236/25.08.2014 г., издаден от ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1141/13.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П. при ЦУ на НАП-С., с който на дружеството са определени задължения за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 4013,40 лв. и лихва от 772,25 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 10136,92 лв. и лихва от 2284,94 лв., ДЗПО - УФ в размер на 2847,45 лв. и лихва от 647,46 лв. и ЗО в размер на 4555,92 лв. и лихва от 878,19 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 30.10.2013 г. От изложеното в касационната жалба, може да се извлече заключение, че касаторът поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. П., чрез процесуалния си представител гл. юрск. Калева изразява становище за неоснователност на последната, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Венди-101" ООД против РА № 241402236/25.08.2014 г., издаден от ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 1141/13.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-П. при ЦУ на НАП-С., с който на дружеството са определени задължения за данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 4013,40 лв. и лихва от 772,25 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 10136,92 лв. и лихва от 2284,94 лв., ДЗПО - УФ в размер на 2847,45 лв. и лихва от 647,46 лв. и ЗО в размер на 4555,92 лв. и лихва от 878,19 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 30.10.2013 г. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че сключените граждански договори са прикрити трудови договори и при изплащане на възнагражденията по тези договори са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО, чл. 20, ал. 4 ЗГВРС и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, поради което и определените с ревизионния акт задължения са дължими. Решението на Административния съд - П., е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените изводи. Определените с РА задължения за данък по ЗДДФЛ, задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УФ и ЗО на ревизираното дружество предполагат наличието на извършвана трудова дейност през ревизирания период от посочените по-горе физически лица. Административният съд правилно е очертал спорният въпрос между страните, а именно с така сключените договори с трети лица като граждански, дали се прикриват трудови правоотношения, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и оттам възникнало ли е задължение за вноски за ДОО и ДЗПО - УФ и ЗО за дружеството като работодател. Правилни са изводите на съда, че органите по приходите правилно са определили като трудови, гражданските договори, сключени от ревизираното дружество с физически лица. Съдът е анализирал съдържанието на договорите и обосновано е приел, че се касае се трудови правоотношения, тъй като с тях не е договорено престиране на конкретен краен резултат. От приложените договори по безспорен начин се установява, че предметът на договореност е за извършване на постоянна и повтаряща се трудова функция във връзка с конкретните задължения на лицата. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока и правилно е посочил правната същност на трудовия и на гражданския договор. Предметът на трудовия договор е престиране на работната сила на лицето. Гражданският договор има за предмет престиране на определен резултат от труда - изработка, интелектуален труд, сделка, услуга и други. Административният съд гр. П. правилно е приел, че в случая процесните граждански договори съдържат елементи, характерни за трудовото правоотношение, т. е. налице са прикрити трудови договори. С разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. С оглед на това приложим е чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който задължително осигурени за всички социални рискове са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни (40 часа за 1 календарен месец), независимо от характера на работата и начина на заплащане. Ревизираното дружество е плащало възнаграждения по договори, които представляват предоставяне на работна сила, свързана с основната дейност на дружеството - търговия на едро с компютри, периферни устройства за тях и порграмни продукти, и договорите правилно са квалифицирани от административния орган като трудови, както е приел и решаващият състав. Възложената работа е извършвана на място в обекти на дружеството, при спазване на наложените в същите специфични изисквания за безопасност и охрана на труда. Изпълнителите са спазвали указанията на възложителя за това кога, къде и как да работят като са използвали материалната и техническа обезпеченост на възложителя като безспорно се доказва наличието на властнически отношения между работодателя и изпълняващите нарежданията служители, т. е. както при трудов договор, което обосновава елементите на трудовоправни отношения. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като с наетите лица са създадени трудови задължения, за които са заплатени трудови възнаграждения, осигурителят е следвало да начислява осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Прикриването на трудов с граждански договор е недопустимо и не променя задължението за внасяне на осигуровки. Изпълнителят на граждански договор е самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният резултат, а работникът по трудов договор е поставен под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното време и др. В конкретния случай заплащането е ежемесечно като всеки месец възнаграждението е било в един и същ размер, независимо от извършената работа - съгласно данните от представените граждански договори. Като е приел за неоснователни доводите за обстоятелството, че с работниците са сключени граждански договори за точно определена работа, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че се касае за прикрити трудови договори и лицата подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което правилно административният орган е начислил осигурителни задължения за вноски съгласно цитираната разпоредба в посочените в РА размери. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат в полза на ответника по касация, във връзка със заявената претенция за това и на основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на ?1281 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,