Решение № 1132 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г., от гр. Лясковец, област Велико Търново против решение 2464/25.07.2024 г., по адм. дело 5/2024 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради недопуснати допълнителни въпроси към вещото лице по назначената и приета съдебно-икономическа експертиза касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Велико Търново, чрез юрисконсулт Василева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, с което моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2464/25.07.2024 г., по адм. дело 5/2024 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на С. Н. Г., от гр. Лясковец срещу решение 1012-04-70#22/08.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Спорът между страните касае размера на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал.1 КСО. Установеният по делото осигурителен стаж е както следва: от първа категория труд 12 г.,06 м. и 05 д. и от трета категория труд от 23 г., 06 м. и 23 д.. Превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 КСО възлиза на 44 г., 05 м. и 01 д. Общият осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. 05.02.2023 г., от който е изчислен индивидуалният коефициент е в размер на 137745,03 лева. Неоснователни са доводите на касатора, че при определяне на пенсията му са изключени всички осигурителни вноски за времето от 1990 г. до 2000 г. като военнослужещ. Съгласно чл.74, ал.8 КСО за пенсиите отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителен доход за периодите след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период не по-малък от 36 месеца. Началната дата на отпускане на ЛПОСВ на С. Г. е 06.02.2023 г. и за него не са налице основанията за избор на базисен период от по-благоприятен вариант, т.е. осигурителният му стаж за времето преди 01.01.2000 г. се зачита за придобиване на правото, но не и за изчисляване на размера на отпуснатата пенсия. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила, че размерът е точно калкулиран по критериите, заложени в чл. 70 КСО, а заключението законосъобразно е прието и ценено от първоинстанционният съд като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 150,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение