Решение № 9547 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2019 г.

Решение № 9547 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Карамитева, [ЕГН], от [населено място] срещу решение № 981/3.05.2019 година на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 597/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка – принудително задържане на 6.02.2019 година на пътно превозно средство, марка "Пежо", ДК [рег. номер на МПС], посредством техническо средство "скоба". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че страните не спорят по фактите – автомобилът е блокиран в "зелена зона" чрез поставяне на техническо средство "скоба" в 17: 54 часа, две минути след изтичане на заплатено преди това време. Предвид тези факти, обосновава несъответствие на мярката с целта на закона. Водачът изпратил две съобщения преди посочения час, които явно показвали добронамерено поведение. Забавянето за изпращане на трето с две минути, последвано от прилагане на процесната мярка, "заскобяване", се тълкува в противоречие с принципа за съразмерност. Целите на заплатеното паркиране били свързани с осигуряване на достатъчно паркоместа, които да се ползват само за краткосрочно паркиране. Максималната продължителност в "зелена зона" била четири часа, като същите в случая не били изтекли. За постигане на целите на закона било наложително служителите да изчакат няколко минути за поставяне на скоба, предвид необходимото технологично време за изпращане на поредно съобщение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени определената мярка. Претендира разноски по делото. Ответникът, контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, в писмен отговор претендира неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Въз основа на анализ на доказателствените средства, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните. Автомобилът на жалбоподателката е задържан с техническо средство тип "скоба" на 6.02.2019 година в рамките на "зелена зона", в гр. София, на ул. Оборище, между улица Сан Стефано и улица Кракра поради това, че при извършване на проверка в 17: 54 на същия ден, е установено незаплащане на дължима такса за престой в зоната. Тази констатация при проверката е дала основание на компетентния контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, да задържи принудително автомобила с техническо средство тип "скоба". Спорът между страните, поставен пред касационната инстанция се състои в това: Обосновава ли извод за несъразмерност на мярката фактът, че предходно заплатен период за паркиране в "зелена зона" е изтекъл в 17: 52 часа? Касационният състав на седмо отделение на Върховния административен съд прави извод за правилност на обжалвания съдебен акт, като възприема изразеното становище от представителя на Върховна административна прокуратура: Фактическият състав на мярката, регламентирана с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, изисква за прилагането й да са реализирани няколко елемента от фактическия състав на диспозицията на правната норма: - паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; - паркирането да е във време, в което е задължително заплащането на цена за паркиране; - към момента на проверката от компетентните органи да е установено незаплащане на изискуемата за паркирането в зоната и за часа цена. В случая тези елементи са осъществени кумулативно. Заплащането на цена за предходен времеви период на паркиране е ирелевантно за състава обстоятелство. Такова се явява и времевия период изминал, считано от изтичане на крайния срок по заплатена предходна цена за престой. Нормотворецът не е поставил компетентността на органа да наложи мярката в съответствие с реализирането в действителността на сочените по-горе от касатора обстоятелства, нито този орган има правомощие на преценка дали при осъществения фактическия състав да наложи мярката или да не я наложи. Споделя се становището на представителя на ВАП, че са възможни обективни причини или осъществени в действителността факти, които да препятстват реализиране в срок на задължението за заплащане на дължимата цена за паркиране. Такива обаче в случая не се обсъждат, като добронамереността на собственика на автомобила принципно да заплаща цените за указания заплатен престой е ирелевантна за съставомерността и законосъобразността на наложената мярка. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд