Решение № 5759 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2016 г.

Решение № 5759 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2016 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Г., чрез процесуален представител, срещу решение № 311/30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1039/2015 г. по описа на Административен съд С.-област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Претендират се направените по делото разноски, за които се представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Директор на ОД на МВР - С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ц. К. Г. срещу Заповед № 517з-4084 от 3.11.2015 г. на Директор на ОДМВР - С., за прекратяване служебното правоотношение на държавен служител в МВР, като неоснователна. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд намира за безспорно, че служебното правоотношение на оспорващия е прекратено със заповед рег. № 113/28.01.2014 г. на ВНД Директора на Областна дирекция на МВР, както и че цитираната заповед е отменена с решение № 9836/25.09.2015 г., постановено по адм. дело № 13083/2014 г. по описа на ВАС - пето отделение. След анализ на приложимата правна норма на чл. 232 ЗМВР, решаващият съд приема, че за възстановяването на заеманата от държавния служител в МВР длъжност е предвидено изпълнението на сложен фактически състав, изискващ отмяна на заповедта за уволнение с влязло в сила решение и явяване на служителя в двуседмичен срок от влизане в сила на решението в съответната структура на МВР за заемане на длъжност. Обоснован е извод, съобразно който неявяването или отказа на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, са въведени като предпоставки за прекратяването му в чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР. При преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд установява, че съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е постановено на 25.09.2015 г. в касационно производство и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на постановяването му, в който ден същото е обявено в срочната книга, деловодната система, включително и на интернет страницата на съда, която е общодостъпна. Предвид разпоредбата на чл. 223 от АПК, установяваща необжалавемостта на касационното решение, обуславяща липсата на задължение за връчване на преписи на страните, решаващият съд приема, че двуседмичният срок по чл. 232 от ЗМВР е изтекъл на 9.10.2015 г. - петък, присъствен ден. По делото не се спори, че жалбоподателят не се явил в съответната структура на МВР в двуседмичния срок, а е подал молба за възстановяване едва на 28.10.2015 г. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема оспорената заповед за издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Върховният административен съд - пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Въз основа на установените, посредством събраните доказателства, факти и относимата за казуса материалноправна уредба, съдът извежда обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед, с която Директорът на ОДМВР-С. прекратява служебното правоотношение на Ц. Г. Съгласно чл. 232 ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Следователно, за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност е необходимо кумулативното осъществяване на визираните в текста две предпоставки: отмяна на акта и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. В конкретния случай безспорно липсва втората изискуема предпоставка - явяване на служителя за заемане на длъжността в срок. Самото неявяване на служителя в преклузивния срок по чл. 232 ЗМВР е въздигнато от законодателя като общо основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, съгласно чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорения акт заповед № 517з-4084 от 3.11.2015 г. е нищожна, тъй като е подписан от М. И., която е била в отпуск поради временна нетрудоспособност от 31.10.2015 г. до 6.11.2015 г. Видно от доказателствата по делото ст. инспектор М. И. е Директор на ОДМВР - С., който е компетентния орган по смисъла на чл. 227 във вр. чл. 159 от ЗМВР и отпуската му по болест не го лишава от присъщите му правомощия. С. Т. решение № 4/22.04.2004 г., постановено по по дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, дори, ако има лице, което да изпълнява неговите функции по време на отпуска като негов заместник за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В конкретния случай, заповедта е подписана от директора на ОДМВР - С. и не са представени доказателства по делото, че може да е подписана от заместник или от друго лице. Видно от съдържанието на молба вх. № 517000-13472 от 28.10.2015 г. от Ц. Г. до Директора на ОДМВР - С., за възстановяване на работа, в същата липсват твърдения за наличие на уважителни причини за неспазения срок. С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно е приложил материално-правните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР на касатора законосъобразно е прекратено служебното правоотношение, се подкрепят от данните по делото. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Ц. К. Г. следва да бъде осъден да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - пето отделение,