Решение № 597 от 20.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1962/2013 г.

ВКСII наказателно отделение20.05.2014 г.докладчик Лидия Стоянова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152/25.07.2013 г. по въззивно нохд № 56/2013 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 597 от 20.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1962/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимия М. И. И. срещу решение № 152/25.07.2013 г. по въззивно нохд № 56/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Изложени са доводи за необоснованост, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на закона с извода, че е автор на престъплението. Правят се алтернативни искания - за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите. Частните обвинители и граждански ищци чрез редовно упълномощения повереник оспорват изцяло жалбите на подсъдимия и правят искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 56/2013 г. потвърдил присъда № 120/20.12.2012 г. по нохд № 39/2012 г. на Габровския окръжен съд, с която признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 21.03.2011 г. в гр. Г. предумишлено умъртвил Л. А. На основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 54 НК го осъдил на 20 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията по чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК. Приложил чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и му наложил едно общо наказание, най-тежкото от определените по това и по нохд № 207/2008 г. на Габровския районен съд - 20 години лишаване от свобода като определил да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо общежитие. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за времето на предварителното задържане. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 150 000 лева, които подсъдимият да заплати на гражданските ищци А. Н. Ш.-А., П. Л. А. и на А. Л. А. чрез неговата майка и законна представителка А. Н. Ш.-А. със законните последици. Произнесъл се по въпросите за разноските, за държавната такса и за веществените доказателства по делото. Въззивният съд по повод на жалбата на подсъдимия и разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 НПК приел, че са налице основания за упражняване на правомощията по чл. 327 НПК. Провел въззивно съдебно следствие като разпитал повторно подробно и задълбочено за относими обстоятелства свидетелката В., а по искане на страните са разпитани свидетелите Л., Т. и Н. Упражнил е правомощията си като инстанция по същество не само да възпроизведе приетата за установена фактическа обстановка, за която е направил извод, че не се различава от тази в обжалвания първоинстанционен съдебен акт, но и да изложи съображения за съгласието си с оценката на събраните и проверени доказателства, а по повод доводите в жалбата - да направи и собствен анализ и преценка, включително и на събрания във въззивното съдебно следствие доказателствен материал, за относимите към предмета на доказване обстоятелства. От съдържанието на мотивите може да се направи извод, че е отчел съществуващите противоречия в доказателствените източници и е изложил своите съображения според изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК кои приема и кои изцяло или отчасти отхвърля. Съдът задълбочено е изследвал показанията на свидетелите Р. И. и Г. В. и правилно е установил, че те са достоверни, безпротиворечиви и логични, дадени с желание да се установи истината, а не да причинят вреда на подсъдимия, да го набедят или да си отмъстят поради съществуваща вражда между тях. И двете инстанции не са допуснали нарушение на процесуалните правила като са взели предвид и са обсъдили показанията им в съдебното производство, а не са се позовали само на протоколите за проведеното процесуално действие "разпознаване на лица и предмети". Вярно е, че в протоколите се съдържат непълни и общи обяснения за индивидуализиращите белези, по които двете свидетелки са заявили, че разпознават подсъдимия, но липсата на отразяване на други белези не е израз на тяхната недобросъвестност, а по-скоро на пропуск или непрофесионализъм на извършващия разследването. В изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 НПК свидетелките са разпитани подробно, задълбочено и в детайли за всички относими обстоятелства, за начина на провеждане на разпознаването, за белезите, които са забелязали и на които основават изводите, че нямат съмнение относно личността на извършителя. Протоколът за проведеното процесуално действие е само част от доказателствената съвкупност и не може да се разглежда изолирано, включително и от предхождащото го процесуално действие, извършено според изискванията по чл. 170 НПК - разпит на свидетелите, при който са посочили особеностите, по които могат да разпознаят лицето, обстоятелствата, при които са го наблюдавали, състоянието, в което са се намирали при възприемането му при конкретните условия. Показанията им са съпоставени и анализирани с конкретно посочените и подробно обсъдени други доказателствени източници. Въз основа на оценката на показанията на тези свидетели са направени верни изводи за способността им да установяват относими факти и обстоятелства от предмета на доказване, способността им да възприемат фактите и да дават достоверни показания за тях като на правилно зададените въпроси съответстват отразени верни отговори, неповлияни от никакви обстоятелства. Доколкото в мотивите се съдържат собствени разсъждения на съда с психологически характер и определяне за индивидуализиращ белег, изведен от художествената литература, могат да бъдат определени като неудачни, но не и като нарушение, отразило се върху правилността на фактическите изводи, основани на събрания и подробно обсъден, анализиран и правилно оценен доказателствен материал. Показанията на свидетеля, установяващ алиби на подсъдимия - Ив. Н., подробно е обсъден и анализиран. Отказът да бъде възприет като достоверен е мотивиран след съпоставка и оценка с показанията на свидетеля Л. и другите доказателствени източници за установяване на алиби, а не е произволен. Явно и категорично е заявеното съгласие с оценката на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд за същото обстоятелство свидетели Ст. Х. и Т. Т. като противоречиви, изолирани и неубедителни, поради което не е било необходимо да се прави нов самостоятелен анализ на тези показания. Не е допуснато нарушение при оценката на показанията на свидетеля със скрита самоличност. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено ги е обсъдил и оценил като достоверни не само с оглед установеното от него за начина, по който подсъдимият с жест му е показал извършеното, но и с оглед съобщеното за изразеното на глас негативно отношение към пострадалия. Обосновал е изводите си както за достоверност, така и за относимост на установяваните обстоятелства. Въззивният съд е възприел тази оценка и е изложил убедителни съображения защо определя начина на формирането им като правилен. Неоснователно е възражението за липса на мотиви по въпрос, изясняването на който е от съществено значение. Във въззивното съдебно следствие е преразпитан свидетелят Н. Т. за обстоятелства, които съдът е приел за неотносими. Изложените съображения съответстват и на изводите, направени от първоинстанционния съд, които е направил след подробен и задълбочен анализ на останалия доказателствен материал, между които са заключения на вещите лица, показания на свидетелите С., В., Д., Е. Това решение е в интерес на подсъдимия след като е опровергано твърдението за наличието на обвинителни доказателства. Съдържанието на събраните в съответствие с процесуалните изисквания специални разузнавателни средства е обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Изложил е съображения, които и въззивният съд е възприел, че проведените разговори указват на липса на съмнение у членовете на семейството на подсъдимия, че е извършител на престъплението. Независимо от допуснатите неточности в цитирания разговор № 6 няма основание за извод, че е придадена различна от оценката за тяхното значение при решаване на въпроса за авторството и във вреда на подсъдимия в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Няма съмнение, че съдът изцяло е възприел изводите, основани на съдържанието на протоколите и съответстващи на записите, поради което констатираното различие не е нарушение от вида на съществените. Неоснователно е възражението за нарушаване на правата на подсъдимия с отказа да му бъдат допуснати доказателства. Право на инстанциите по същество е да решат дали следва да се уважи доказателствено искане, направено от някоя от страните. Посочените обстоятелства, за които от името на подсъдимия е направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза и провеждане на следствен експеримент, съдът правилно е оценил като ненужни предвид неотносимостта им към предмета на доказване. С подробно и мотивирано определение е отказал да бъде уважено и съображенията за това настоящият състав изцяло възприема. Събраните преки и косвени доказателства са достатъчно убедителни, съпоставени са и подробно обсъдени и анализирани като за тяхната оценка според действителния им смисъл са изложени подробни съображения. Отказът да бъде уважено доказателствено искане е процесуално нарушение, но само в случаите, когато се прави, за да не се установят обстоятелства, които ще имат значение за правилното решаване на делото, какъвто не е конкретният. Въз основа на приетите за установени фактически положения Великотърновският апелативен съд е извел законосъобразния извод, че са налице всички съставомерни признаци на престъплението както от обективна, така и от субективна страна, поради което не е допуснал нарушение на закона с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 НК. Доводите за необоснованост и искането за анализ на "събраните в двете инстанции и от предварителното производство доказателства" не следва да бъдат обсъждани. Касационната инстанция има правомощията да извършва проверка относно процесуалната дейност на инстанциите по същество и приложението на закона, но не и да приема нови фактически положения като заменя вътрешното им убеждение по фактите. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1