Решение № 10478 от 9.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2017 г.

Решение № 10478 от 9.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от доцент д-р Ц. Т. А., чрез адв. А. И., против решение № 4234 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 402/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт на Председателя на Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания" за утвърждаване на Протокол № 47/18-19.11.2014 г. на заседанието на Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания", състояло се на 18 и 19.11.2014 г. Касационната жалбоподателка оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че е извършено неправомерно оценяване на проектното предложение, както и че Методиката за оценка е била незаконосъобразна. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - Председателят на Изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания", чрез адвокат Станков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.. Ответникът - Институт по оптически материали и технологии "Акад. Й. Малиновски" - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по физикохимия "Акад. Р. К." - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - СУ "Св. К. О.", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Медицински университет - С., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по полимери - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по катализ - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - СУ "Св. К. О.", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по биофизика и биомедицинско инженерство, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по катализ - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по полимери - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Технически университет - С., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по обща и неорганична химия - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - СУ "Св. К. О.", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по физикохимия "Акад. Р. К." - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по обща и неорганична химия - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по физикохимия "Акад. Р. К." - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - СУ "Св. К. О.", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по минералогия и кристалография - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Химикотехнологичен и металургичен университет - С., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт по физика на твърдото тяло - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Земеделски институт - С. З. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ц. Т. А. срещу Акт на Председателя на Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания" за утвърждаване на Протокол № 47/18-19.11.2014 г. на заседанието на Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания", състояло се на 18 и 19.11.2014 г. в частта, в която се съдържа обобщената оценка, а именно - "Приложение 3-47 на Протокол № 47/18.11-19.11.2014 г. от заседанието на Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания", вследствие на което не е финансиран проекта - Приложение 8-47 на същия протокол. За да постанови решението решаващият съд е приел за установени следните факти: Производството е било открито със Заповед № РД-01/27/16.06.2014 г. на Управителя на Фонд "Научни изследвания". Утвърдена е Методика за оценка на проекти в конкурс 2014 г., с приложения образец на експертна карта и указания към оценителите, приложени по делото / т. 2/. Взети са решения за одобрение на експертна карта, регистър с български и чуждестранни оценители в т. 2 и т. 3 от Протокол № 37 от 21.07.2014 г. на ИС на ФНИ. Същите са обективирано в т. 40 /л. 22 от том 1 по делото/ от Приложение № 3 в Направление "Нови материали и технологии, в това число изследвания в областта на химията, физиката и техническите науки. Приложена по делото е Карта за експертна оценка, утвърдена от ФНИ за процесния проект. Съгласно приложението утвърдена от Председателя на УС на ФНИ е изготвената от временната научно-експертна комисия оценка от 91, т. при търсено финансиране от 159.5 /етап 1/ +130.5 / етап2/ общо в размер на 290 000 лева. Резултатите от оценката и класирането на приоритетните предложения в конкурса са обективирани в Приложение № 1 / л. 59-89 по делото/, като относно процесното проектно предложение е прието под т. 40, както следва: при оценка на първи оценител от ВНЕК 93 точки и втори оценител от ВНЕК 89 точки е поставена обща оценка от 91 точки. Изготвено и приложено по делото е и приложение № 2 / л. 90-96 по делото/, което представлява Предложението на Временните научно-експертни комисии / ВНЕК/ за класиране на проектите и за намаляване на финансирането на класираните проекти в конкурса. Класирани за финансиране са общо 25 проекта, между които не е този на жалбоподателя, като най-ниската оценка от класираните е 93.50 точки. Ж. Ц. А., в качеството й на участник в "Конкурс за финансиране на научни изследвания в приоритетни области - 2014 г. " е получила писмо, изх. № 09012199/26.11.2014 г. от Управителя на Фонд "Научни изследвания", с което е уведомена, че представеното от нея проектно предложение е получило числова оценка 91, както и че на интернет страницата на Фонда, която е цитирана, е публикуван списък на класираните проекти, който съдържа информация за наименование на базовата организация, ръководител на научния колектив, наименование на базовите организации - партньори по проекта, тема на научноизследователския проект, общ размер на отпуснатото финансиране, обобщена числова оценка. Предвид изложените факти съдът е стигнал до извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа необходимите реквизити. Съдът е счел, че не са налице съществени процесуални нарушения в административното производство, както и нарушения на материалния закон при издаване на оспорената заповед. На следващо място, съдът е стигнал до заключение, че от така установеното, на база доказателствата по делото, се налага изводът, че процесният проект е допуснат до участие, класиран е, като са му определи 91, т. оценка, като не е одобрен за финансиране, съобразно приложената таблица, съгласно която минималната цифрова оценка за финансиране се явява 93.5 точки. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По същество в касационната жалба се правят оплаквания, които са били предмет на подадената първоначална жалба и са били подробно обсъдени в мотивите на решението, постановено по делото. Съдът е отговорил подробно и обосновано на всички оплаквания и възражения, направени от жалбоподателката. Обосновано е приел съда, че актът е издаден от компетентен орган - прието е решение за класиране, респ. за финансиране от Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания", утвърден от Председателя му, като последното е в съответствие с нормата на чл. 12, т. 6 и чл. 34ж от Правилника на фонд "Научни изследвания" /отм. от 04.06.2016 г. ДВ, бр. 41/2016 г./ в редакцията му към момента на провеждане на конкурса. В ЗННИ, както и в Правилника, респ. в Насоките и Методиката, одобрени от ИС на ФНИ, съобразно с делегацията от Правилника, липсва изискване за съответна форма на акта. Съдът е извел извод, че е налице действителна форма на акта, доколкото същият е обективиран в протокол от колективният орган на управление на фонда и утвърден от председателя му, съдържа мотиви и разпоредени последици в табличен вид. Не се претендират, а и не се установяват процедурни нарушения. За нуждите на конкретната процедура са приети нарочни актове от компетентния орган - Насоки за кандидатстване по процедура за участие в конкретния конкурс, както и Методика за оценка и класиране на проектите, кандидати в същия, ведно със съответните за тях приложения на декларации и бланки - образци, вкл. на карта за експертна оценка, съобразно с установеното в чл. 31, ал. 4 и 5 от Правилника. Назначена е временна научно-експертна комисия, в съответствие с чл. 20 във връзка с чл. 19 от Правилника на ФНИ. Спорът се свежда до това дали изготвената оценка от външни оценители, персоналната информация относно които е конфиденциална, относно процесния проект, съответства на предписанията на нормативните актове, регламентиращи начина на оценяване, респ. дали са налице твърдяните нарушения са налице. Възраженията на касаторката относно поставените от оценителната комисия оценки са неоснователни, доколкото съдът не може да извършва контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на комисията. Оценъчната дейност и актът, в която тази дейност е обективиран, не са административна дейност и административен акт. Актовете на комисията не са и юридически актове. Нито дейността, нито актът произвеждат пряко правни последици, защото не са правотворчески волеизявления, а материални (оценителни) действия и акт. Оценителната дейност се осъществява в рамките на нормативно и административно установени правила, но сама по себе си тя няма административен, а експертно-оценъчен характер. Експертно-оценъчната дейност изисква притежаването на специални знания, които не са част от компетентността на органа и именно поради това законодателят е предвидил нейното използване при издаването на акта. Понеже дейността на оценителната комисия не е административна, а експертно-оценъчна (материална), по отношение на нея не са приложими понятията, свързани с видовете компетентност на административния орган - обвързана компетентност и оперативна самостоятелност. Следва да се прави разлика между правила, въз основа на които се извърша определена оценъчна (материална) дейност, и правила за упражняване на компетентност. За законосъобразността на един административен акт, който по силата на закона е обоснован с резултата от оценъчна дейност на нарочен помощен орган, е важно да се провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, но не и да се проверява и още повече да се замества оценъчната дейност, обективирана в мотивите на акта, с преценката на съда. Ако съдът можеше да замени оценъчната дейност на оценителната комисия и да определи вместо нея броя на точките за всяко от проектните предложения, то следва, че въпросът за това кои проектни предложения каква оценка трябва да получат не е предоставен на преценката на административния орган (чрез помощния орган), а следва пряко от приложимостта на правно (нормативното и/или административно) предписание. В тази връзка, правилно е приел първоинстанционният съд, че назначаването на експертиза би се оказало безпредметно и ненужно за настоящето производство. Това е така, тъй като нормативният акт поставя специфични изисквания относно оценителите, чиито оценки следва да бъдат предмет на проверка от вещото лице, което евентуално също следва да съответства на тези изисквания. Не е възможно да бъде оценен и субективният елемент, който е вложен в оценките от специално назначени за това лица, доколкото е в рамките на оперативната им самостоятелност. В процесния случай, това се оказва и ненужно, с оглед факта, че с жалбата се прави възражение само срещу оценката, поставена на жалбоподателя, а не и срещу останалите оценявания, на които в противен случай може да бъде направена съпоставка. С оглед изложеното постановеното решение е валидно, допустимо и правилно - не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията но ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена. По делото е представен списък с разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева и доказателства за извършено плащане на договореното възнаграждение - извлечение от банка "ДСК" за сумата от 1800 лева, поради което същото следва да бъде присъдено на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение