Решение № 15308 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2012 г.

Решение № 15308 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11904/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Ашкън Гюнайдин Мехмед от гр. Добрич против решение № 181 от 2.08.2012 г. по адм. дело № 393/2012 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК за отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на група "ОП" в РУП на ОДМВР - гр. Добрич, не взима становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Адм. дело № 393/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич е образувано по жалба на Ашкън Гюнайдин Мехмед, от гр. Добрич, против заповед № 577/5.06.2012 г. на началника на група "ОП" в РУП на ОДМВР - гр. Добрич, с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от с. з. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС" до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. С атакуваното решение състав на Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата против описания индивидуален административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, поради което същата е преценена като законосъобразна. Решението е правилно. Материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП са установено по надлежния ред нарушение на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Нарушението следва да бъде констатирано с редовно съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия казус пред Административен съд - Добрич са установени релевантните за спора факти - на Ашкън Гюнайдин Мехмед е съставен акт № 618001/577/4.06.2012 г. за това, че на същата дата около 05.10 ч. в гр. Добрич е управлявал МПС с рег. № ТХ 9481 ХС, след употреба на алкохол, установена с техническо средство "Алкомер 931" инв. № 0249511, отчело резултат 1,14 %. В този аспект несъмнено е установено наличието на юридическите факти, правопораждащи прилагането на ПАМ, поради което правилно решаващият съд е приел, че административният орган законосъобразно е упражнил властническото правомощие и е упражнил публичното право на държавна принуда по реда на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро, вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Неоснователен е доводът в касационната жалба, свързан с наличието на допуснато процесуално нарушение при изготвяне на индивидуалния административен акт и по-конкретно неточност при описанието на датата на нарушението. Наведените твърдения са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е счел за неоснователни. Актът за установяване на административно нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, вкл. относно датата на извършване на нарушението. Касаторът не ги е оборил по надлежния ред, поради което и предвид нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП решаващият съд е основал своите изводи и възоснова на този официален документ. Предназначението на ПАМ (като форма на изпълнително-разпоредителна дейност, с която се упражнява държавна принуда) има превантивен характер и поначало следва да се осъществи сравнително бързо за да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Поради тази причина превантивната ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция, от което произтича и изискването ПАМ да се наложи в кратки времеви предели - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В този смисъл наличието на съставен от компетентен орган акт за установяване на административно нарушение, който не е оборен в съдебната фаза на оспорването пред първоинстанционния административен съд, е достатъчно фактическо основание за издаването на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение, постановено. При данните по делото, преценката на съда е законосъобразна, постановеното в този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,