Решение № 13793 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. А. Н. против Решение 2752 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 11181/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба, чрез процесуалния си представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС София-град е отхвърлил жалбата на Н. А. Н. срещу Решение ППН-01-792/18.01.2022 г. на Комисия за защита на личните данни, с което жалбата му до КЗЛД срещу министъра на вътрешните работи е обявена за неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите под относимите материалноправни норми на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 и след като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил от фактическа страна, че производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег. ППН-01-792/09.11.2020 г. от Н. Н. с оплаквания за нарушения на Закона за защита на личните данни. В жалбата си до комисията Н. е посочил, че е подал две заявления за изтриване на лични данни на 02.03.2020 г. до директора на ОД на МВР Варна и на 07.04.2020 г. до министъра на вътрешните работи, на които не е получил отговор в законния едномесечен срок. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение ППН-01-792/18.01.2022 г. Комисията за защита на личните данни, на основание чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, е обявила за неоснователна жалбата на Н. срещу министъра на вътрешните работи. Административният орган е установил, че подаденото от Н. Н. заявление вх. 365005-5 от 02.03.2020 г. е за достъп до лични данни и по конкретно : какви лични данни се обработват от ОД Варна и всички РПУ та, включително по преписка 522/2020 г. и 258/2020 г., а заявление вх. 365005-8 от 07.04.2020 г. е за изтриване на лични данни. По тези и други заявления, свързани с обработване на лични данни на заявителя, директорът на ГД Национална полиция се е произнесъл с решение рег. 328605-131/04.11.2020 г., като на заявителя е предоставен достъп до неговите лични данни, а по отношение на искането за изтриване на лични данни, обработвани по пр. пр. 522/2020 г. е постановен отказ, т.к. не са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10 НПК. Решението на органа е съобщено на жалбоподателя на 06.11.2020 година. При тези обстоятелства комисията е приела, че администраторът на лични данни се е произнесъл по исканията на оспорващия, поради което жалбата с рег. ППН-01-792/09.11.2020 г. е неоснователна. Съдът, въз основа на изложените фактически обстоятелства, които правилно е намерил, че кореспондират на данните по делото, е достигнал до правилни и обосновани изводи, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. След като подробно е обсъдил релевантните правни разпоредби в Закона за защита на личните данни и Регламент 2016/679, съдът е приел, че с решение рег. 328605-131/04.11.2020 г. на администратора на лични данни на жалбоподателя е предоставен поискания със заявление рег. 365005-5 от 02.03.2020 г. достъп до лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. С решение рег. 328605-131/04.11.2020 г. на директора на ГД Национална полиция е разпоредено изтриване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР, с изключение на тези, по които не са изтекли сроковете за съхранение на лични данни на субектите на данни, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗМВР. С т. 9 от решение 328605-131/04.11.2020 г., която е релевантна по заявление вх. 365005-8 от 07.04.2020 г. на Н. Н., по искането за изтриване на лични данни е постановен отказ за изтриване на лични данни на заявителя, обработвани по пр. преписка 522/2020 г. по съображения, че сроковете не са изтекли. Основанието за отказ е прието от комисията като законосъобразно и този извод е правилно е потвърден от съда. Съдът е посочил, че по тази преписка е образувано досъдебно производство, приключило с постановление за прекратяване, по което не е изтекъл едногодишният срок от влизане в сила на постановлението за прекратяване, поради което няма основание да се изтрият личните данни. Съображенията на съда са в съответствие с разпоредбата на чл. 3, т. 3, б. а от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г., в която са уредени сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съдът е отбелязал и обстоятелството, че с Решение 365000-16202 от 15.04.2021 г. на директора на ОД на МВР Варна е постановено изтриване на личните данни на Н. А. Н., обработвани в информационните фондове на МВР като извършител по ДП 87/2020 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР Варна, пр. пр. 522/2020 г. по описа на Районна прокуратура Варна. При тези съображения съдът правилно и обосновано е достигнал до извод за неоснователност на жалбата на Н. Н. срещу решение ППН-01-792/18.01.2022 г. на Комисията за защита на личните данни. Касационните доводи на жалбоподателя за неправилност на съдебния акт по същество са насочени срещу решението на Комисията за защита на лични данни. Съдът в решението си подробно и аргументирано е отговорил на доводите и възраженията срещу административния акт и правилно ги е отхвърлили като неоснователни. Предвид изхода на спора е основателно искането на МВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер по 100 лева, предвид чл.78 ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение