Решение № 338 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2019 г.

Решение № 338 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11327/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП София, началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. А. Божкова против решение № 1063/07.08.2019 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 744/2019 г., с което е отменена заповед за налагане принудителна административна мярка № 0338782/02.04.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът счита, че срокът на приложената принудителна административна мярка е определен законосъобразно. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лъки СВ" ЕООД, гр. Сливница, представлявано от управителя С. Михайлова, чрез процесуалния си представител адв. М. Младенов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССО е била заповед за налагане принудителна административна мярка № 0338782/02.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС е разпоредено запечатването на търговски обект - кафе, находящо се в гр. Сливница, ул. "Ал. Батемберг" № 16, стопанисван от "Лъки СВ" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 5 дни. Не се спори че оспорената заповед е издадена в изискуемата се форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити. Безспорно установено е, че съкратените отчети за м. 01.2019 г. и м. 02.2019 г. в момента на проверката не са били прикачени на съответната страница на книгата за дневните финансови отчети. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че няма негативни последици за фиска, реализираните от търговеца приходи са отчетени не може да се стигне до отклоняване от данъчно облагане. За извършената контролна покупка е бил издаден фискален бон както и не е била установена разлика между фактическата наличност на паричните средства в касата на обекта, съгласно описа на паричните знаци и тази от междинния отчет на фискалното устройство. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени. Констатирано е, че дружеството няма други нарушения. Съдът е приел, че липсват мотиви за продължителността на наложената мярка - забрана за достъп до обекта. Нарушението, за което е приложената принудителната административна мярка е формално по своя характер и не предвижда настъпването на каквито и да било негативни последици за фиска. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС (ред. преди изм. ДВ бр. 24/16.03.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, в седмодневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период, а ал. 2 предвижда отчетите по ал. 1 да се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяка ЕСФП на страницата за датата на последния ден от периода. В конкретния случай не е спорно по делото, че на 22.03.2019 г. при извършената му проверка, "Лъки СВ" ЕООД в конкретния обект, не са били намерени прикачени на съответната страница на книгата дневните финансови отчети. Неизпълнението на задължението по чл. 41, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, но по отношение на за запечатване на обекта и забрана достъпа до него, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. В конкретния случай правилно съдът е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Неизпълнението на задължение за прикачване на съответната страница на книгата на дневните финансови отчети е отразено в констатациите в протокола за извършена проверка № 0338782/22.03.2019 г. Управителят на дружеството е възразил, че те са налични и се намират в счетоводството на дружеството, но не е последвала проверка от страна на данъчните органи. В оспорения акт не са изложени каквито и да било мотиви във връзка с констатациите, че задълженото лице е издало фискален бон за извършената контролна покупка, както и че установената фактическа касова наличност съответства на отчетената от ФУ. Изложените от органа по приходите съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди, не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора право на разноски за касационното производство има дружеството - ответник по касация, но такива не следва да му се присъждат, поради липса на искане по чл. 143 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,