Решение № 12676 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7628/2023 г.
ВАСПърво отделение15.12.2023 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 291 от 21.03.2023 г. по адм. д. 1073/2022 г. на Административен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 291 от 21.03.2023 г. по адм. д. 1073/2022 г. Административен съд - Бургас (АС-Бургас) е отхвърлил жалбата на "Айсберг Боровец ДМА" ЕООД в несъстоятелност, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Несебър, [улица], чрез Р. Милошев синдик, против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-02000221092429-004-001/08.06.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 111/23.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление на НАП. Срещу решението на АС-Бургас е подадена касационната жалба от Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност, чрез Р. Милошев синдик, в която са релевирани касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АПВ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление на НАП, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Бургас е АПВ П-02000221092429-004-001/08.06.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 111/23.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при Централно управление на НАП. Административен съд - Бургас е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на приложимите административно-производствени правила, както и на материалния закон. Систематизирани мотивите на първоинстанционния съд могат да бъдат сведени до следното: С Решение 504 от 22.11.2019 година по търговско дело 519/2019 година по описа на Окръжен съд Бургас е открито производство по несъстоятелност за "Айсберг Боровец ДМА" ЕООД, като назначеният синдик е изготвил списък на приетите вземания, който списък е обявен в Търговския регистър по партидата на несъстоятелното дружество. С Определение 447 от 29.05.2020 г., постановено по търговско дело 519/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е одобрен изготвения от него списък. Съгласно съдържанието на списъка на приетите вземания, НАП е кредитор с прието вземане в размер общо на 89042 лв., като е посочена поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Процесният АПВ е издаден по молба вх. ИТ-00-3989/13.09.2021 г. от синдика на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност, с която се иска възстановяване на ДДС по отменен със съдебен акт Ревизионен акт (РА) Р- 2221517005597 - 091 001/15.05.2018 г., ведно с дължимите към датата на ефективното възстановяване лихви и съдебни разноски. В цитирания РА, потвърден с Решение 1729/09.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност е отказано право на данъчен кредит за данъчния период м. 6.2016 г. При последвалото обжалване на РА с решение 2295 от 28.04.2020 г. по адм. д. 82/2019 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност. Решението на Административен съд София-град е отменено с решение 4233 от 01.04.2021 г. по адм. д. 9323/2020 г. на ВАС и е признато правото на данъчен кредит на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност в размер на 165 890 лева за м. 6.2016 г. Органът по приходите на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 128, ал. 1 и чл. 129 ДОПК е възстановил на дружеството декларирания със справка декларация ДДС за възстановяване за периода м. 6.2016 г., ведно със законните лихви, като от тази сума е прихванал задължение на дружеството, възникнали с декларирани от него в декларация обр. 6 задължения за внасяне на ДОО, ЗО, УПФ и ДДФЛ за данъчен период м. 10.2019 г., ДДФЛ за м. 11.2019 г. общо в размер на 66,60 лв. и по изпълнително дело 180458360/2018 г. в общ размер на 98 805,51 лв. В резултат на извършеното прихващане с процесния АПВ на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност е възстановена сумата в размер на 148 402,80 лв., от които 67 017,98 лв. главница и 81 384,82 лв. лихви за забава. С Решение 111/23.08.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас процесният АПВ бил потвърден изрично за сумата от 9 830, 11 лева, с която е било извършено прихващане в размер надхвърлящ признатото от самия синдик публично вземане в полза на държавата. Административен съд - Бургас е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на приложимите административно-производствени правила, както и на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ не се отнася до публичните задължения (вземания), каквито представляват данъчните и по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане и възстановяване се съдържат в ЗДДС и в ДОПК. В подкрепа на тезата си е посочил практика на ВАС по сходни дела. Крайният извод на съда е, че оспореният АПВ е законосъобразен, поради което жалбата на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти. Спорният въпрос е от правен характер и се свежда до това дали органите по приходите са имали право в хипотеза като процесната, да извършват прихващане на декларирания в СД от дружеството ДДС за възстановяване. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспорения АПВ. В случая касаторът, както в съдебното производство пред АС-Бургас, така и пред настоящата касационна инстанция, не оспорва размера на прихванатите задължения (по декларация обр. 6 и по изпълнително дело 180458360/2018 г.), а това, че не всички са били включени от синдика в одобрения и публикуван списък на кредиторите на търговеца в производството по несъстоятелност, както и че прихващането е в противоречие с процесуалните норми за несъстоятелността, уредени в ТЗ, по-конкретно реда за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Т.е. единственият касационен довод се изразява в твърдението, че ДОПК намира субсидиарно приложение във вътрешните отношения по разпределение на средствата от НАП и не измества реда за разпределение по ТЗ. Релевираният довод е неоснователен. На първо място, съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането или възстановяването, по арг. на чл. 129, ал. 1 ДОПК, може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая това е по искане на Айсберг Боровец ДМА ЕООД в несъстоятелност. От друга страна, правилата, условията и реда за прихващане на насрещни вземания по отношение на търговци в несъстоятелност са регламентирани в чл. 645 от ТЗ. На основание чл. 645, ал. 1, изр. първо от този закон, кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Механизмите на прихващане по чл. 129 ДОПК и чл. 645 ТЗ са сходни по своя правен характер, доколкото представляват процесуален погасителен способ за удовлетворяване на съществуващи вземания. Същевременно обаче с оглед предмета на правно регулиране и спецификите на тези производства, се налага изводът, че ДОПК се явява специален спрямо ТЗ. Това е така, защото нормите на ТЗ не се отнасят до публични вземания, а в случая установените задължения са публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2 ДОПК. В ЗДДС са уредени всички въпроси, засягащи правото на възстановяване на данъка и съответно прихващане на непогасени данъчни задължени. Съгласно практиката на ВАС, цитирана и в обжалваното решение, нормата на чл. 92 ЗДДС е специална по отношение на чл. 645 ТЗ. Разпоредбата от Търговския закон, на която се позовава касаторът, не се отнася до публичните задължения (вземания), а данъчните безспорно са такива и по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане и възстановяване се съдържат в ЗДДС и ДОПК. Следва изводът, че след като специалната норма на чл. 92 ЗДДС постановява, че органът по приходите е длъжен да извърши прихващане с установени и неизплатени данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на СД за възстановяване на данъка, то независимо че задълженото лице Айсберг Боровец ДМА ЕООД е в открито производство по несъстоятелност, следва да се приложат разпоредбите на ЗДДС. В случая органът по приходите е използвал специалния ред по чл. 129 ДОПК за да извърши прихващане. Редът, посочен от касатора по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, касае разпределението на осребреното имущество и неговото изплащане в производството по несъстоятелност, а не прихващането, което кредитор може да извърши в същото това производство. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил закона, в резултат на което е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК., Върховният административен съд, състав на първо отделение