Решение № 922 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 945 от 11.03.2024г. по адм.дело 901 от 2023г. по описа на Административен съд Пазарджик . Първата касационна жалба е депозирана от Ц. Д. Н., чрез адв. Стоянов, а втората е подадена от Областна дирекция на МВР Пазарджик, подадена чрез гл. юрисконсулт Пенова, в качеството й на процесуален представител. Касаторът Ц. Н. намира обжалваното решение в отхвърлителната му част за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил по-ниско обезщетение от претендираното, доколкото фактическите установявания по делото налагат присъждането на по-висока сума. Ответната страна по тази касационна жалба не представя становище по нея. Касаторът Областна дирекция на МВР Пазарджик, в своята касационна жалба, обжалва решението на съда в частта с която е осъдена да заплати на Ц. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, в следствие на незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР Пазарджик. Счита, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се твърдения, че ищецът не е успял да докаже по категоричен начин настъпилите неимуществени вреди и че съгласно чл.5 от ЗОДОВ при изключителна вина на ищеца, обезщетение не се дължи. Моли решението да бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски по делото. Ответната страна по касационната жалба на ОД на МВР, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационнати жалби. Счита, че постановеното съдебното решение е правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Ц. Д. Н. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против на Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се употреба на физическа сила и обиди спрямо ищеца при проведена в Районно управление Панагюрище полицейска беседа. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е ОСЪДИЛ Областна дирекция на МВР Пазарджик, да заплати на Ц. Н., сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 09.09.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, като за горницата над 5000 до претендирания размер от 15 000 лева отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Присъдил разноски на двете страни съобразно отхвърлената част от иска и представените доказателства за заплащането им. За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че ищецът е бил призован в РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик във връзка с полицейска проверка за извършено престъпление от общ характер. Срещу Н. бил подаден сигнал, че е извършил кражба на определена сума пари. Ищецът е изложил твърдения, че като не се признал за извършител на престъплението, полицейските служители В. и М. се нахвърлили върху него като го били с юмруци и бухалка. Излага твърдения също, че бил обиждан. Ищецът бил задържан и освободен след няколко часа на същия ден. На следващия ден Н. си извадил съдебномедицинско удостоверение 263 от 10.09.2021 г. за нанесените травматични увреждания. АС Пазарджик за да уважи исковата претенция е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказало наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки за частично уважаване на исковата молба . Съдът приел за установено съобразно събраните по делото доказателства, че от страна на служители на ОД на МВР Пазарджик са осъществени незаконосъобразни действия спрямо ищеца, изразяващи се в незаконосъобразна употреба на физическа сила спрямо него. Съставът на АС Пазарджик като отчел конкретните обстоятелства и доказателства по делото, приел, че искът е частично доказан и основателен, поради което присъдил сумата от 5000 лева като справедлив размер на обезщетение за понесените вреди. Съдебното решение в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Пазарджик е намерил, че исковата претенция е доказана по основание, като отчитайки конкретните обстоятелства и доказателства по делото, степента на засягане, характера, вида и времетраенето на претърпените вредни последици правилно частично е уважил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Съдът, въпреки противоречията в свидетелските показания, се е обосновал кои от тях кредитира и кои не. АС Пазарджик е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен, като са отчетени всички обстоятелства и доказателства по делото, характера, вида, времетраенето на вредите, засегнатите ценности, както и положението на ищеца, като лице със здравословни проблеми и психически проблеми. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на травматични увреждания, тревоги, стрес и унижение определеното обезщетение в размер на 5000 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения решението в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение