Решение № 2027 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14824/2011 г.

Решение № 2027 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14824/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Стойков, пълномощник на Румен Илиев Стоянов, против решение № 1226/5.10.11 г. по адм. д. № 618/11 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК Югоизточен район, представляван от юрк. Стойков, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на касатора Стоянов срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-26/1.12.10 г. на началника на РДНСК Югоизточен район решение, Административен съд - Бургас е приел, че заповедта е издадена при съблюдаване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението събраните по делото доказателства са обсъдени в съвкупност с доводите на страните и при липсата на установяване относно наличието на одобрен инвестиционен проект, влязло в сила разрешение и градоустройствена основа за строежа, описан в заповедта като "жилищна сграда" в ПИ № 133 по плана на новообразуваните имоти в м. "Митков мост", землище гр. Черноморец, общ. Созопол, съдът е приел, че е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), посочен като правно основание за издаването на административния акт. Касационната жалба срещу така постановеното решение е неоснователна. Преди всичко, изложеното в нея не преодолява безспорната липса на строителни книжа за строежа, а във връзка с конкретните касационни доводи следва да се има предвид следното: Искането за представяне от община Созопол по реда на чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК на писмени доказателства е заявено не във формата, изискуема от цитираната процесуална разпоредба, а в писмена молба в един екземпляр, съдържаща и заявление за поддържане на подадената жалба. Процесуално законосъобразно в тази връзка съдът е дал указание за представяне на нова молба за връчване на третото, неучастващо в делото лице, което указание не е съобразено от касатора. За последният не е имало пречка да се снабди със съдебно удостоверение за исканите писмени доказателства (наличието на подробен устройствен план), както и да установи твърденията си чрез съдебно-техническа експертиза. Издадената скица - виза за проектиране от 8.12.09 г. (л. 61) не обосновава извод за законност на строежа, тъй като с оглед установяванията в решението по адм. д. № 24/07 г., влязло в сила (решение № 399/11.01.08 г. по адм. д. № 6815/07 г. на Върховния административен съд) същият е започнат през 2006 г. и предвиждането му по реда на чл. 12, ал. 3 ЗУТ през 2009 г. е недопустимо. Снабдяването с тази скица с оглед ползване възможността по чл. 12, ал. 3 ЗУТ само по себе си сочи и на установеност относно липсата на подробен устройствен план за имота. Неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване за неотчетено от първоинстанционния съд нарушение на административнопроизводствените правила. Издаването на заповедта въз основа на констативен акт, съставен през 2006 г., не обуславя процесуалната й незаконосъобразност, тъй като изложеното в акта не е опровергано, а в допълнение при нарочни проверки на 18.01.08 г. и 15.10.09 г. (л. 19 и л. 20) е установено, че строежът, констатиран през 2006 г. на етап "груб строеж", е напълно завършен с изпълнена външна мазилка. Съобщаването на констативния акт в хипотезата на § 4, ал. 1, предл. 2 ДРЗУТ, дори при липсата на основание за това, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно правно основание за незаконосъобразност на административния акт и обуславящо отмяната му, тъй като в съдебното производство по оспорване на този акт адресатът има възможност да заяви всички свои доводи и възражения на неговата незаконосъобразност. Изложеното налага извода, че оспореното решение е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,