Решение № 399 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1274/2013 г.

Решение № 399 от 16.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1274/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по протест на прокурора от Градска прокуратура-София против новата въззивна присъда от 15.III.2013 г. по внохд 4769/2012 г. на Градски съд-София с доводи, според допълнението с изх. № КП-6/2013 от 26.IV.2013 г., за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с неоснователния отказ за събиране и проверка на нови доказателства пред въззивната инстанция - отказано да бъде преразпитан св. А.. Прокурорът от ВКП поддържа протеста по съображенията в него. Защитата на подсъдимите П. П. К. и К. Б. М. е на становище, че протестът е неоснователен. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: По въззивни жалби на подсъдимите първоинстанционната осъдителна присъда от 27.VI.2012 г. по нохд 5584/2009 г. на РС-София е отменена и вместо това е постановена настоящата, предмет на касационната проверка. С нея подсъдимите П. П. К. и К. Б. М. са признати за невинни и оправдани по възведеното против тях обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК за К. и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК за М. за това, че за времето от 19,15 часа на 22.Х.2008 г. до 4 часа на 23.Х.2008 г. в София, [улица] от магазин на БТК-Вивател, при повторност за К., в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство - отвертка и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот отнели чужди движими вещи - описаните в обвинителния акт мобилни телефонни апарати на обща стойност 14745 лв. от владението на Н. М. И.. Съображенията са, че авторството не е установено по несъмнен начин с надлежни доказателства. Решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, които са ограничили процесуалното право на прокурора да докаже фактите, на които се основава обвинението против двамата подсъдими, а това по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК е съществено нарушение на процесуалните правила, основание по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание на 10.ХII.2012 г. (протоколът - на л. 64 и 65 от въззивното дело), макар и не изрично, е открито съдебно следствие във въззивната инстанция - приети са нови писмени доказателства, постановено е събиране на нови: за съдебното минало на В. Гр. А., за установяването на А. Л. Г. с оглед провеждане разпита му от въззивния съд. В. името на последния се появява за първи път в това съдебно заседание, като не може да се установи по чия инициатива. В изпълнение на определението органите на РУ"П"-СДВР с докладна записка от 7.ХI.2013 г. на л. 100 от въззивното дело са посочили адресната му регистрация, на която е отбелязано от съдебен деловодител, че призовка му е изпратена на 17.I.2013 г. Данни, че е получена обаче няма, въпреки което в съдебното заседание на 28.II.2013 г. (л. 122) съдът е направил констатациите: 1. че е свидетел (без да е надлежно конституиран) и 2. че е редовно призован и не се явява, за което му е наложена глоба 300 лв. В следващото заседание на 15.III.2013 г. (л. 128), когато е приключило въззивното производство, при констатации, че е нередовно призован и че показанията му ..."не биха допринесли за изясняване на обстоятелствата по делото..." е заличен като свидетел. И останалите доказателствени искания на подс. К. "в цялост" са отхвърлени като неоснователни - за неотносими към предмета на доказване обстоятелства. В мотивите съдът е направил законосъобразния извод, че събраните по друго наказателно дело доказателства не могат да се ползват в настоящето, позовавайки се на решение № 108/28.II.2011 г. на III-то н. о. на ВКС. По-надолу в същото обаче е посочено и че тези доказателства са индиция за съществуване на други, които, събрани по надлежния ред, ще помогнат за разкриване на обективната истина. Това е задължавало въззивния съд в откритото съдебно следствие да допусне и проведе пo-внимателен и по-подробен разпит на свидетеля В. Гр. А., като едва след това се преценява обективността и достоверността на показанията му. В този смисъл застъпената теза от прокурора в протеста е логична и издържана. При новото разглеждане на делото следва отново да се прецени основателността на исканията на подс. К. за събиране и проверка на нови доказателства в подкрепа на възраженията му против обвинението срещу него. По тези съображения и на посоченото основание ВКС, I-во н. о. в настоящия състав