Решение № 8525 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД гр. Варна срещу решение 4970/25.09.2020 г., постановено по адм. дело 4181/2020 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на "Електроразпределение Север" АД против решение Ж-266 от 23.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и жалбоподателят е осъден да заплати на КЕВР съдебни разноски за производството в размер на 100 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решението на КЕВР ,а , евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Енергоразпределение Север" АД гр. Варна, се представлява от адв.Димитрова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск.Ненков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество.

Ответникът, П. Даскалова от гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Електроразпределение Север" АД гр. Варна срещу решение Ж-266 от 23.04.2020 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок от съобщаване на настоящото решение Електроразпределение Север АД да анулира начислените на основание констативни протоколи с 1105936/22.10.2019г. и с 59/27.01.2020г. количества електрическа енергия, отразени в Становище за начисление на електрическа енергия от 06.02.2020г. и фактура с 0106132791/12.02.2020г., издадена на П. Даскалова за клиентски 1100118222 за обект, находящ се на адрес: гр.Варна, ул. [улица], [жилищен адрес], ап.[номер] ;

1. В седемдневен срок след извършените действия по т.1, Електроразпределение СеверАД да уведоми Комисията за тях.

Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, при спазване на установените процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Според АССГ при постановяване на административния акт КЕВР не е допуснала твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл.22, ал.1, т.2 от ЗЕ и е провела производство по разглеждане на жалба на клиент срещу доставчик на енергия, а не производство по налагане на ПАМ по чл.201-202 от ЗЕ, както неоснователно твърди дружеството жалбоподател. КЕВР е сезирана с жалби от г-жа Даскалова в качеството й на потребител на ел.енергия и абонат на Електроразпределение СеверАД-гр.Варна с оплаквания за несвоевременно уведомяване за извършена проверка на електроизмервателния уред, както и неуводемяване за смяната му от служителите на дружеството. Именно в рамките на това производство е постановено обжалваното решение, като същото е подробно мотивирано и диспозитивът му съответства на изложените мотиви. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ПИКЕЕ, съгласно която когато при проверка по реда на тези правила се установи грешка над допустимата съгласно наредбата по чл.28 от Закона за измерванията и наредбата по чл.7, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и приложението към тези правила, съответно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството енергия се определя съобразно раздел Единадесети от ПИКЕЕ. При определяне това количество ел.енергия е спазена разписаната в чл.49 от ПИКЕЕ процедура изготвен е констативен протокол от 22.10.2019г. от служители на електроразпределителното дружество, при съставянето на който обаче не е присъствала заинтересованата страна г-жа Даскалова. Не е спазена разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ и в този случай клиентът не е бил уведомен в предвидения в правилата 7-дневен срок за констативния протокол. Според съда неотносимо е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за инструктивния характер на този срок. Целта на срока по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ е максимално скоро клиентът на електроразпределителното дружество да бъде уведомен за резултатите от проверката на електроизмервателния му уред, за да има време да защити правата си. Доколкото г-жа Даскалова е била уведомена за съставения констативен протокол и последващите резултати от измерванията на електромера й едва на 19.02.2020г., заедно с изготвената фактура за потребената чрез отчитане в невизуализирания регистър на електромера й ел. енергия, АССГ е заключил, че е налице нарушение на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, поради което корекция на потребената ел.енергия по реда на чл.49 и следващите от правилата не може да се извърши, както правилно е приела КЕВР. Съдът е приел за неоснователно и твърдението на жалбоподателя за неправомерна намеса от страна на КЕВР в гражданскоправен спор между клиент и електроразпределително дружество, тъй като спорът не се състои на плоскостта на недължимост на начислена сума за потребление, а на плоскостта на неизпълнение на задължения за уведомяване при снемане на електромер и предаването му за измерване в специализирана лаборатория.

По горните съображения АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроразпределение СеверАД- гр. Варна срещу решение Ж-266 от 23.04.2020 г. на КЕВР.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е решаващият извод на АССГ за неприложимост на реда на чл.49 и сл. от ПИКЕЕ при определяне количеството потребена енергия по чл.47, ал.1 от същите правила в случаите, в които не е спазен срокът по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ за уведомяване на клиента ,ако същият не е присъствал при проверката и демонтирането на електромера му с цел предаването му за допълнителни измервания. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ доводи в тази насока, както и по отношение характера на производството такова по чл.22 от ЗЕ, а не по чл.201 и 202 от ЗЕ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба доводи за нищожност на решението на КЕВР поради произнасянето й извън предоставената й материална компетентност. Анулирането на фактурата не съставлява произнасяне по гражданскоправен спор. Същото се налага поради издаването й в противоречие с разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ. Не е налице и твърдяното от касатора налагане на ПАМ, въпреки неспазване на производствените правила за това.

По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, КЕВР, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 / сто / лв юрисконсултско възнаграждение.

на КЕВР сумата от 100 (сто) лв. съдебни разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение