Решение № 12189 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2009 г.

Решение № 12189 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационната жалба на Юрий Димитров Митев от гр. Добрич против решение № 190 от 10.12.2008 г., постановено по административно дело № 57 по описа за 2008 г. на Административен съд гр. Добрич, с развити обстоятелствени доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които претендира отмяната му. Ответникът по иска - Община Добрич не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради която е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Добрич е било образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване три иска от Юрий Димитров Митев от гр. Добрич с правно основание чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Община Добрич, а именно: иск за заплащане на сумата от 22,22 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване правото му на свободно движение и правото му да упражнява дейност в пълен обем поради непочистени и необезопасени улици и тротоари за периода от 01.01.2008 г. до 17.01.2008 г. (датата на предявяване на иска); иск за заплащане на сумата от 22, 22 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в унижаване на човешкото му достойнство и самочувствие, предизвикване на страх и безпокойство за здравето му и хигиенната среда на живеене, свързани с липсата на сметопочистване и сметоизвозване по ул. "Трапезица" за периода от 01.01.2008 г. до 10.01.2008 г.; иск за заплащане на сумата от 22,22 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживения страх и ужас от възможността ищецът да получи травми и фрактури на крака и ръце при движение по неизчистените улици и булеварди, поради невъзможността да ползва тротоарите, а също и страх по време на претърпяно ПТП като пътник на 14.01.2008 г. по ул. "Емона" в гр. Добрич, неудобство поради невъзможността да ползва личен транспорт, като същевременно липсва или частично е ограничена възможността да ползва таксиметров или обществен транспорт за периода от 01.01.2008 г. до 17.01.2008 г. Ищецът твърди наличие общо на незаконосъобразно бездействие на кмета на общината и на длъжностни лица от общинската администрация за периода 01.01.2008 г. до 17.01.2008 г., изразяващо се в "пълно неизпълнение или неточно и непълно" неизпълнение на задълженията да ръководят, насочват, контролират и координират действията, свързани със сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и снегоизвозване, както и почистване и опесъчаване и обезопасяване на улиците, тротоарите, площадите и пешеходните зони в гр. Добрич. Според ищеца бездействието на ответника, изразяващо се в непочистване на снега само по себе си води до бедствие и в този смисъл ищецът счита, че бедствието е причинено от бездействието на ответника. В процесния период е бил ограничен достъпът на ищеца до жилището му, чиито подход не е от страната на ул. "Д. Ковачев", а откъм непочистваната ул. "Трапезица", като също не са почиствани и улиците "Боряна" и "Емона". В периода от 01.01.2008 г. до подаване на исковата молба ищецът твърди, че по процесиите улици не е извършвано сметоизвозване, като оправданието, че не се почистват битовите отпадъци поради снега, ищецът счита за неуместно, тъй като и задължението за почистване на снега и задължението за сметоизвозване е на ответника. Твърди се, че му е отказван таксиметров превоз, или е извършван такъв, но с множество уговорки. Оплакванията са и за невъзможност да се посетят паркове и градини, тъй като не е почистен снега. Иска се осъждане на Община град Добрич да заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди общо в размер на 66,66 лв. С решението си съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, приемайки, че твърдените и претендирани имуществени и неимуществени вреди не са в пряка причинно следствена връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община град Добрич и длъжностните лица от общинската администрация във връзка със задълженията да ръководят, насочват, контролират и координират действията, свързани със сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и снегоизвозване, както и почистване и опесъчаване и обезопасяване на улиците, тротоарите, площадите и пешеходните зони в гр. Добрич, тъй като това не дейност при или по повод изпълнение на административна дейност, чиято законосъобразност може да се контролира по реда на АПК, пък било то и в обезщетително производство по реда на глава единадесета на АПК. Решението е правилно. Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл. 203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничи отговорността на държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на общините в различните хипотези. Общините отговарят за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ . Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ . Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции, то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическо или юридическо лице, което е било длъжно непосредствено да осъществява дейността по сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и снегоизвозване, както и почистване и опесъчаване и обезопасяване на улиците, тротоарите, площадите и пешеходните зони в гр. Добрич. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което ограничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си по визираните по горе комунални дейности, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на общината по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявения от ищеца иск. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, са свързани с наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки и липсата на една само от тях прави искането неоснователно. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за поддържане на улиците и пътищата в Община - Добрич, вследствие на което са възникнали известни затруднения и неудобства за ищеца, заради които той претендира обезвреда. Безспорно ищеца може да претендира увреждане, но искът, предявен с правно основание чл. 203 АПК е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице съставът на цитираната разпоредба. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност, имаща стопански или друг вид характер, отличаващ я от административната. Това са актовете, действията и бездействията на държавните органи и длъжностните лица в това им качество, поради което причиняването на вреди извън тази тяхна дейност не води и до отговорност на държавата и общините по реда на чл. 203 АПК. На основание изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,