Решение № 10432 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2017 г.

Решение № 10432 от 7.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7359/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Държавна агенция "Национална сигурност" е подала касационна жалба против решение № 3274 от 12.05.2017 г. по адм. дело № 4822/2016 г. по описа на Административния съд - С. град в частта, в която е осъдена да заплати на М. П. М. обезщетение за имуществена вреда в размер на 800 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 18364/2014 г. по описа на Софийския районен съд и КНАХД № 2663/2015 г. по описа на Административния съд - С. град. Н. са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част или изменено, като бъде намален размерът на присъденото обезщетение. О. М. П. М. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. П. М. срещу Държавна агенция "Национална сигурност", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 1500 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с производството пред съда по обжалването на наказателно постановление № 38-118/08.09.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Административният съд установил, че с наказателно постановление № 38-118/08.09.2014 г. председателят на Държавната агенция "Национална сигурност" наложил на М. П. М. глоба в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 7 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Наказателното постановление било оспорено от М. по съдебен ред. С решение от 18.02.2015 г. по НАХД № 18364/2014 г. по описа на Софийския районен съд наказателното постановление било потвърдено. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд - С. град, който с решение № 5612/24.08.2015 г. по КАНД № 2663/2015 г. отменил решението на Софийския районен съд и обжалваното наказателно постановление. Пред съдилищата М. М. бил представляван от адвокат А. М. Видно от сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 16.12.2014 г., М. заплатил в брой на адвоката възнаграждение в размер на 1000 лева за процесуално представителство пред районния съд. В представеното пълномощно от 13.05.2015 г., с което М. упълномощил адвокат Машев да го представлява пред касационната инстанция, било отбелязано, че страните договарят възнаграждение в размер на 500 лева, което също било платено в брой. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен и следва да се уважи до сумата от 800 лева. Съдът направил извод за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответната страна, като отбелязал, че разходът е направен във връзка с административнонаказателна дейност по издаването на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно от съда, и тъй като разходът е в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, подлежи на възмездяване. Съдът редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до 800 лева по възражение за прекомерност на ответната страна, като се позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, както и на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според изложените мотиви, при минимално възнаграждение е 300 лева, справедливият размер на възнаграждението за осъществената защита пред Софийския районен съд възлиза на 500 лева, а този за защита пред касационната инстанция- на 300 лева. Поради това административният съд осъдил Държавна агенция "Национална сигурност" да заплати на М. М. обезщетение за имуществена вреда в размер на 800 лева и отхвърлил иска за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 1500 лева. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в обжалваната му част е постановено при точно прилагане на материалния закон. Решението съответства на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Наказателните постановления се издават при осъществяването на административнонаказателна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените при осъществяването на дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. Първоинстанционният съд е направил верен извод за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление М. М. е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разходи в размер на 800 лева за заплащане на адвокатски възнаграждения за защита пред съд. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение на един адвокат подлежат на възстановяване. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали размера на платения адвокатски хонорар, за да отговоря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В случая административният съд е намалил размера на платеното адвокатско възнаграждение по възражение на ответника до 800 лева и е присъдил обезщетение в този размер. Възнаграждението от 800 лева не е прекомерно и съответства на обема и качеството на осъществената правна защита, поради което няма място за последващото му намаляване. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд