Решение № 3599 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 770/2010 г.

Решение № 3599 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 770/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Владимир Иванов Мицов от гр. Кюстендил против решението по т. 11 на протокол № 53 от 17.12.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 171, ал. 1 от Закона за съдебната власт на длъжността " административен ръководител - заместник окръжен прокурор" в Окръжна прокуратура - Кюстендил е назначен Ангел Василев Байрактарски. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Поддържат се възражения за порок в процедурата по избора, тъй като на жалбоподателя не е направена атестация в рамките на проведения конкурс, а е ползувана атестация, готвена на друго основание. Навеждат се доводи за нарушения и при атестирането му през м. ноември 2008 г., при което чл. на помощната атестационна комисия е избраният в настоящия конкурс кандидат А. Байрактарски. Иска се отмяна на акта и връщане на делото на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез пълномощника си, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Заинтересованата страна Ангел Василев Байрактарски не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото относими доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от представената административна преписка, производството по приемане на оспореното решение на Висшия съдебен съвет е проведено при спазване на правилата, установени в специалния закон, Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател (Наредбата) и Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници (извън лицата по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗСВ). С нарочно решение и на основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата Висшият съдебен съвет е обявил бройките на административните ръководители в органите на съдебната власт, които се освобождават поради изтичане на мандата им. В списъка е обявена вакантна длъжност за "заместник административен ръководител - заместник окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура - Кюстендил. В регламентирания 14-дневен срок от датата на публикуване на Интернет страницата на Съвета заявление за заемане на длъжността е подал и Владимир Иванов Мицов. В публикувания списък на допуснатите кандидати за Окръжна прокуратура - Кюстендил са включени жалбоподателят, заинтересуваната страна и още двама кандидати. Кандидатурата на Ангел Байрактарски е подкрепена с предложение на административния ръководител. След проведено от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, на основание чл. 196, т. 5 от ЗСВ и по реда на глава V-та от Наредбата атестиране на Ангел Байрактарски, с решение на Висшия съдебен съвет по т. 11. 1 от протокол 53 за този кандидат е определена комплексна оценка "много добра". Жалбоподателят Мицов е атестиран по повод повишаване в ранг на място с решение 23 по протокол № 48/19.11.2008 г., като му е определена комплексна оценка "много добра". Липсват допуснати нарушения, водещи до неправилно определяне на оценките на страните по делото, респ. игнорирането им от страна на ВСС, което би обусловило незаконосъобразност на избора. На 17.12.2009 г. на свое редовно заседание Висшият съдебен съвет, след проведен таен избор с бюлетини, е приел решението по т. 11.4 и е назначил Байрактарски на длъжността "административен ръководител - заместник окръжен прокурор" в ОП - Кюстендил. Изборът е валиден, при събрани "за" 21 гласа за Байрактарски срещу "О" гласа за кандидатите Бисер Любенов, Йордан Йорданов и жалбоподателя Владимир Мицов. Протоколът от заседанието на ВСС съдържа всички данни от проведеното гласуване, отчитане на резултата от гласуването и обявяването му и съставлявайки официален документ е годно доказателствено средство, ползуващо се с материална доказателствена сила за отразените факти. При тези данни съдът приема, че оспореният акт е издаден от специализиран административен орган съобразно правомощията му по чл. 160, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, при спазване на всички нормативни изисквания. Висшият съдебен съвет е назначил Ангел Байрактарски на длъжността "заместник административен ръководител - заместник окръжен прокурор" на Окръжна прокуратура - Кюстендил при спазване на разписаната в закона и подзаконовите актове процедура. Решенията на ВСС, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ подлежат на оспорване пред Върховния административен съд само досежно тяхната законосъобразност. Налице са обективните изисквания за заемане на длъжността от кандидата Байрактарски, като субективната преценка по чл. 168, ал. 2, във вр. с чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества е от изключителната компетентност на ВСС. Видно от протокола на проведеното заседание, изборът му е предшестван от изказване на членове на ВСС, поддържащи мотивите в предложението на административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Кюстендил. В съвкупността си тези становища съставляват съображения за направения избор. Кандидатурите са подложени на обсъждане от членовете на кадровия орган, след което е проведено тайно гласуване с бюлетини, като протоколираните разисквания не са предмет на съдебен контрол. В този смисъл - чл. 34, ал. 3, вр. с чл. 171, ал. 1 от ЗСВ и т. 5 от ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Неизлагането на изрични мотиви към материализирания в решение № 3.3 по протокол № 33/6.08.2009 г. на ВСС административен акт, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за постановяването му могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. Следователно мотивите на ВСС за избора на Ангел Байрактарски се съдържат както в предхождащата вота документация - становище на Комисията по чл. 37, ал. 1 от ЗСВ, депозираното становище на административния ръководител по чл. 30, ал. 2 от ЗСВ, така и в изказванията на членове на колегиалния орган, което в крайна сметка обуславя извод, че оспореното решение е постановено при спазване на нормативните изисквания. Основното възражение на жалбоподателя Мицов е обосновавано с тезата, че не е атестиран за конкретния избор, тъй като е ползвана приетата му с решение на ВСС по т. 23.1 от протокол № 48/19.11.2008 г. комплексна оценка от атестация по повод повишаване в ранг. Оплакването е несъстоятелно и противоречи на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 37, ал. 1 от Наредбата. Комисията по предложенията и атестирането е помощен орган на ВСС в административното производство по атестирането и назначаването, поради което нейните актове са подготвителни и нямат материални, а само административнопроизводствени правни последици. Становището на помощната комисия е предпоставка за издаване на акта по чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, който да породи преследваните от закона правни последици. Съветът не е задължително обвързан с предложението на Комисията, още по-малко с мнението на помощните атестационни комисии по чл. 39, ал. 2 от ЗСВ. Жалбоподателят е участвал в настоящата процедура с максималната възможна оценка "много добра", поради което не би могъл да се позовава на нарушени права. След като Мицов е атестиран с максималната възможна оценка, то несъстоятелни са неговите възражения досежно административноправния статут, мандата и персоналния състав на помощната атестационна комисия. В рамките на правомощията си, съгласно чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, ВСС като конституционно установен административен орган е взел решението си за назначаване на заинтересуваната страна при спазване разпоредбата на чл. 38, ал. 6 от ЗСВ, а законосъобразността на атестирането й е извън обсега на легитимиращото правния интерес на Владимир Мицов субективно право. Законът за съдебната власт и Наредбата не въвеждат изискване за отчитане на числовото оценяване, направено от Комисията по предложенията и атестирането при формиране на предложената комплексна оценка на съответния кандидат. В посочените нормативни актове не се съдържа предписание за съобразяване на избора с цифровото изражение на сбора от точки, набран при оценка по съответните критерии, заложени в единния формуляр за атестиране. Математическият резултат от оценката по отделните показатели е задължителен само за определяне степените на положителната комплексна оценка (чл. 202, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗСВ), но ВСС не е длъжен да съобрази вота си с достигнатия брой точки при формираната комплексна оценка. Ето защо обстоятелството, че в последваща атестация жалбоподателят е получил по-висок точков резултат (150 точки, л. 89), не променя по никакъв начин степента на предходната му комплексна оценка и поради това е ирелевантно за спора. Предвид изложеното съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, в рамките на пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона. Решението е взето по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната му проверка отменителни основания по чл. 146 от АПК не се констатират. Жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд,