Решение № 1669 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2014 г.

Решение № 1669 от 16.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Плума Иванова Драгиева от гр. Бургас против решение № 515 от 30.01.2014 г., постановено по адм. д. № 9303/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 190 от 3.09.3013 г. на Комисията за защита от дискриминация и Драгиева е осъдена да заплати направените по делото разноски. От непрецизно формулираните доводи в касационната жалба се извеждат твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е съобразил показанията на разпитания по НЧХД 1451/2011 г. на Бургаския районен съд свидетел, които са неверни; неправилно е приел, че с пледоарията си служебният защитник на подсъдимия - адвокат Л. Калева, не е дискриминирала сина й по признак "етническа принадлежност", наричайки го "циганче". Твърди, че е засегната честта и достойноството й като личност и родител; че наказателният съд не е обсъдил всички относими доказателства, недопускайки до разпит сина й Пламен Драгиев; че е дал вяра на лъжесвидетеля Коджабашев. Сочи, че нито административният орган, нито съдът са обсъдили задълбочено пледоарията на защитника на подсъдимия, където адвокатът изразява личното си дискриминационно отношение спрямо Драгиева и нейния син. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Комисията за защита от дискриминацията, не изразява становище. Ответникът - Лиляна Ангелова Калева, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил коректно релевантната фактическа обстановка, предвид точно определения предмет на правния спор. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че Плума Драгиева е сезирала Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с жалба от 8.05.2012 г. срещу адвокат Лиляна Калева с оплаквания за проявено дискриминационно отношение спрямо нея и малолетния й син Пламен Драгиев по признак "етническа принадлежност". Според жалбоподателката адвокатът е осъществил неравно третиране спрямо тях при навеждане на фактическите и правни аргументи в защитната си пледоария по нчхд № 1451/2011 г. на БРС, като защитник на подсъдимия Здравко Георгиев Желев. Комисията е провела проучване, разследване и събиране на относими за спора доказателства, като се е произнесла по същество, предвид влязло в сила определение по адм. д. № 254/2013 г. на АССГ със задължителни указания. Фактическите установявания на Комисията не са оборени в хода на съдебното производство. Както административният орган, така и съдът са приели, че по подадена от Плума Драгиева тъжба срещу Здравко Желев е образувано нчхд № 1451/2011 г. пред Бургаския районен съд. Адвокат Лиляна Калева се е явила като пълномощник на подсъдимия. В своята защитна пледоария тя е анализирала доказателствата, събрани в наказателното производство, коментирала е свидетелските показания, вкл. на свидетеля Коджабашев, както и становището на частния тъжител Драгиева. В хода на изложението на защитната си теза е цитирала изказвания на тези лица, които са обективирани в протокола от съдебно заседание, включително и по отношение етническия произход на сина на Драгиева, което е сторено в контекста на изградената защитна теза, а не като лично становище. Наказателното дело от частен характер е приключило с присъда, с която подсъдимият Желев е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. първо НК - произнесъл унизяваща и обиждаща реплика, отнасяща се до етническия произход на Пламен Драгиев, наричайки го "циганче"; осъден е да заплати обезщетение на тъжителката, като Драгиева е осъдена да заплати разноски на подсъдимия във връзка с предявените от нея обвинения, за които е оправдан. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е споделил изводите на Комисията за защита от дискриминация и е приел, че адвокат Лиляна Калева не е проявила дискриминационно отношение, не е осъществила неравно третиране в хода на пледоарията по частното наказателно дело пред Бургаския районен съд спрямо Плума Драгиева и сина й Пламен Драгиев, коментирайки показанията на свидетелите и другите доказателства по делото. Заключил е, че Калева не е третирала по-неблагоприятно жалбоподателката по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, а е изложила защитната теза на довереника си. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложение на материалноправните норми. Правилен е първоинстанционният извод, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитите в касационната жалба доводи по същество преповтарят изложеното пред първоинстанционния съд и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство, нито променят възприетите от административния орган и съда правни квалификации. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая по етническа принадлежност; определяне на по-малко права за представители на държава, организация, етническа група и др. от правата на други участници в общо дело. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Но не всяко укорително или засягащо индивида поведение е дискриминационно проявление. Жалбоподателката навежда твърдения за упражнен спрямо нея и сина й тормоз от страна на адвокат Калева, осъществен в хода на защитната й пледоария. Определението на понятието "тормоз" изисква нежеланото поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Трябва да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Съответен на доказателствата и закона е правният извод че спрямо Драгиева и малолетния й син не е установено по убедителен начин съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Твърденията на жалбоподателката са субективни възприятия, които са житейски оправдани в ситуация на водено наказателно производство, предизвикано по нейна тъжба с подобни оплаквания. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства, тъй като не са налице сходни обстоятелства за сравнение. Комисията и административният съд са разгледали събраните по преписката доказателства и същите са обсъдени в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителния извод, че жалбоподателката не търпи дискриминационно отношение по признак "етническа принадлежност" спрямо нея и сина й Пламен Драгиев, който да я отличава от други лица, третирани по-благоприятно, затова не би могла да бъде установена някаква причинна връзка. Видно от доказателствата по делото, както органът, така и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. Адвокатът има задължение да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. При упражняване на адвокатските си права и задължения защитникът на подсъдимия по наказателното дело - адв. Калева, се е ръководила от доказателствата по делото, принципите на процесуалното право и върховенството на закона. Като е организирала и изложила защитната теза на подсъдимия, тя не е допуснала проявление на дискриминационно поведение, неравноправно третиране или тормоз нито като пълномощник на страната, нито в лично качество. Тя не може да бъде укорена, че е обсъдила подробно събраните в наказателното производство гласни доказателства, коментирала ги е в интерес на своя подзащитен и с оглед характера на повдигнатото обвинение, доказателствата по делото и приложението на материалния закон. Не всяко поведение, което засяга негативно мислите и чувствата на дадено лице, е дискриминационно поведение по смисъла на специалния закон. В касационната жалба се съдържат оплаквания и квалификации във връзка с показания на свидетеля Коджабашев, разпитван в хода на нчхд № 1451/2011 г. на РС - Бургас, както и изразена неудовлетвореност от присъдените по наказателното делото разноски. Тези доводи са неотносими към предмета на настоящото съдебно-административно производство и не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд