Решение № 11803 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 2006/11.11.2022 г., постановено по адм. дело 2701/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 493/06.10.2020г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив, в частта с която на Д. Руйнекова в качеството й на ЕТ Д. Руйнекова, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, [улица]са установени задължения по ЗДДС в размер на 2 822лв., ведно с лихви в размер на 1 275,84лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за законосъобразно намаляване на данъчния кредит във връзка с издадено от ОАК Интерагро България ЕООД кредитно известие към фактура от 04.09.2015г. с предмет препарат Нимазал 100 л. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил с Решение 14644/28.11.2018г. постановено по адм. дело 6649/2018 г. по описа на ВАС и постановения с него резултат за липса на реалност на процесната доставка. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт в оспорената част. Претендират се разноски. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът - Д. Руйнекова с ЕТ Д. Руйнекова оспорва основателността на касационната жалба в представен отговор и писмено становище и претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-16001620000133-091-001/23.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 493/06.10.2020г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив, в частта с която на Д. Руйнекова в качеството й на ЕТ Д. Руйнекова, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, [улица]са установени задължения по ЗДДС в размер на 2 822лв., ведно с лихви в размер на 1 275,84лв. Съдът е установил, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, отглеждащ зърнени култури и зеленчуци. Едноличният търговец е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по фактура 0000000507/04.09.2015г., издадена от ОАК Интерагро България" ЕООД с предмет 100 л. препарат Нимазал" на стойност 14 110лв. и ДДС в размер на 2 822лв., като е включил същата в дневника си за покупки и е осчетоводил препарата по сметка 302 Материали" на стойност 14 110лв, от която същия е изписан на разход чрез отразяването му по дебита на счетоводна сметка 601 Разходи за материали". В хода на ревизията е установено, че от ОАК - Интерагро - България" ЕООД е издадено кредитно известие 1000000005/12.01.2016г., на стойност минус 14 110лв. и ДДС в размер на минус 2 822лв. към фактура 0000000507/04.09.2015г., на стойност 14 110лв. и ДДС в размер на 2 822лв., в резултат на разваляне на сделка, което не е осчетоводено от ЕТ Д. Руйнекова. Във връзка с упражненото право на данъчен кредит по горецитираната фактура, в хода на ревизията са събрани документи и писмени обяснения, както от страна на ревизираното дружество, така и от доставчика. Констатирано е противоречие между установените факти и обстоятелства от участниците във фактурираната доставка. От една страна, дружеството - доставчик ОАК - Интерагро - България" ЕООД твърди, че преперат Нимзал" никога не е бил закупуван и съответно продаван, а от друга страна, получателят по процесната фактура - ревизираното дружество поддържа тезата за осъществена реална доставка на стоката посочена във фактурата, вкл. плащания по банков път, извършен транспорт до негов склад, както и заверка на фактурата от БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пловдив и от ДФ Земеделие" ОД - Пловдив и реализирането в дейността на земеделския производител. Във връзка с деклариран ДДС за възстановяване на дружеството - доставчик ОАК - Интерагро - България" ЕООД е извършена ревизия приключила с РА Р-16001616002659-091-001/16.12.2016г., при която е установено че не са били налице обстоятелства, даващи основание за издаване на ДКИ от страна на ОАК-Интерагро - България" ЕООД по повод на доставката. Ревизионния акт е обжалван, като с Решение на ВАС 14644/28.11.2018г. постановено по адм. дело 6649/2018 г. акта е отменен с мотиви за наличие на доказателства за липса на реална доставка по процесната фактура, както и че доставката е развалена. Въз основа на решението на дружеството доставчик е възстановен ДДС по всички ДКИ, издадени към негови клиенти, вкл. и това предмет на настоящия спор. В хода на съдебното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал. Според експертизата, едноличният търговец е водил редовно счетоводство, а процесната фактура е осчетоводена като окончателна и предмета на доставката е заведен като материал. Към фактурата е приложена складова разписка за приемане на материални ценности от 10.08.2015г. и същата е разплатена еднократно по банков път на 23.10.2015г. Счетоводно заведения препарат Нимазал по сметка 302 Материали е изписан на разход по сметка 601 Разходи за материали със счетоводна операция с дата 31.12.2015г., а действителното изписване на препарата по първични документи е според потребностите и въз основа на искания за отпускане на материални ценности. Според заключението, препарата е съхраняван в склада на дружеството, като транспорта е осъществен съгласно договор за превоз на товари пътен лист 039629/10.08.2015г. за извършен транспорт със Ситроен Джъмпер по маршрут Скутаре Шишманци - Пловдив и РКО за изплатено възнаграждение на физическо лице по договора за транспорт. Според експерта, с препарата са третирани 112 дка засети площи с полски домат в землището на гр. Раковски, местност Помпена станция, масив 72, отразено в дневника за проведени химически обработки, а фактурата е представена и заверена в БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив по Схемата за борба с Доматен молец през 2015г. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че същия е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Тълкувайки относимите правни разпоредби, административният съд е приел, че за да породи желаните правни последици кредитното известие следва да е издадено при наличието на предпоставките по чл.115 ал.1 от ЗДДС (изменение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура или при развалянето й) и следва да съдържа определен от закона минимум от информация, съдържаща данни за конкретната стопанска операция и съответно позволяваща да се извърши пре­ценка за правомерното развитие на данъчното правоотношение. В конкретния случай съдът е приел, че процесното ДКИ съдържа реквизитите по чл.114 ЗДДС и тези, посочени в ал.4 на чл.115 ЗДДС, а основанието за издаването му е нереализирана търговска сделка по конкретно посочена фактура. В тази връзка, според административния съд верността на удостоверените в него факти и обстоятелства, следва да се преценяват въз основа на всички събрани по делото доказателства, като следва да се докаже, че доставката е развалена и възникналото данъчно събитие е обезсилено с обратна сила. Съдът не е споделил изводите на ревизиращите органи, че сделката е развалена, като във връзка с твърденията за липса на реалност на доставката е отчетено надлежно осчетоводяване на фактурата, последващата реализация на стоката, чрез третиране на 112 дка засети площи с полски домат в землището на гр. Раковски, записванията в дневника за проведени химически обработки, заверяване на фактурата от БАБХ, приемане и предаване на закупената стока, разплащане по фактурата и доказателства за превоз на препарата. За неоснователни са счетени доводите за наличието на присъдено нещо, основани на Решение 14644/28.11.2018г. постановено по адм. дело 6649/2018 г. по описа на ВАС. В тази връзка съдът е приел, че решението не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на ревизираното лице, тъй като същото не е било страна в развилото се ревизионно производство и в производството по обжалване на ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е очертал спорния по делото въпрос - законосъобразно ли е извършена от органите по приходите корекция на ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 78 ЗДДС в данъчен период м.01.2016 г. въз основа на издадено от доставчика кредитно известие по чл. 115, ал.1 ЗДДС. В чл. 78, ал. 1 ЗДДС (в действащата за ревизирания период редакция) е предвидено задължение за регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекция се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, с отразяването на документа по чл. 115 или по чл. 116, в дневника за покупките и в справка декларацията за съответния период. В случая по делото не са събрани доказателства за изменение на данъчната основа или за разваляне на процесната доставка, като в хода на ревизията са коментирани единствено мотивите на Решение 14644 от 28.11.2018 г. постановено по адм. дело 6649/2018 г. на ВАС, с което е отменен издадения ревизионен акт на доставчика "ОАК Интерагро България" ЕООД. Правилно административния съд е приел, че мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо и със задължителна доказателствена сила, а доказването на материалноправното основание по чл.115 от ЗДДС за издаване на кредитно известие от доставчика се носи от административния орган. Правилни са и изводите, че приходната администрация не е доказала наличие на основание за издаване на кредитното известие. Неоснователни са доводите в касационната жалба за законосъобразно коригиране на ползвания данъчен кредит поради липса на реална доставка на стоки. Липсата на реална доставка по фактурата е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по фактурата, но не за корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл.78 от ЗДДС. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са сторени в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение