Решение № 374 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5621/2007 г.

Решение № 374 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5621/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от О. С. чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Ч. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 257/19.07.2007 г., постановено по в. гр. д. № 806/2006 г. С обжалваното решение е отменено решение на Старозагорски районен съд № 37/14.07.2006 г., постановено по гр. д. № 394/2005 г. в частта, с която е осъдена М. И. Г. да предаде на О. С. владението на процесния недвижим имот над 1/3 идеална част от имота, както и в частта на присъдените разноски в полза на О. С. над 56 лв. и определената държавна такса в полза на районния съд над размера от 16 лв., вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от О. С., представлявана от кмета Е. Ж. против М. И. Г. ЕГН ********** от гр. С., бул. "С" № 8, вх. Б, ет. 4, ап. 40 иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот частна общинска собственост, представляващ УПИ *, с площ от 335 кв. м., кв. 126 по плана на гр. С., ул. "Г" № 84, при посочени в решението граници за размера над 2/3 идеални части от имота. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми- основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на съда, че предявеният иск за собственост е неоснователен за 2/3 идеални части от имота, която част е приета за собственост на ответницата П, тъй като по отношение на нея не е била осъществена процедурата по отчуждаване на недвижимия имот съгласно изискванията на чл. 95-109 ЗТСУ (отм.) и по отношение на нея не са настъпили последиците на проведената отчуждителна процедура. Поддържа се, че правният извод на съда е направен при игнориране на събрани по делото писмени доказателства, въз основа на които ищецът О е установил по делото, че процесният имот е отчужден при спазване изискванията на процедурата за обезщетяване собствениците на имота. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения от О. иск изцяло с присъждане юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация М. И. Г. не е изразила становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК срещу валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: Със заповед № 166/25.02.1980 г. на председателя на Старозагорски общински народен съвет процесният имот е отчужден на основание чл. 94, ал. 3 ЗТСУ. С тази заповед и с допълнителни заповеди за конкретно обезщетяване на основание чл. 100 ЗТСУ: №№ СД-716/17.07.1980 г. и СД-717/17.07.1980 г. на председателя на ОбНС Стара Загора е определено и впоследствие реализирано правото на обезщетение на собствениците на имота към този момент, а именно: Пенка Н. Д. /по мъж Д. /-съпруга, Т. Ф. Д. и М. Ф. И., като наследници на Ф. Д. Д. /поч. 30.11.1959 г./. Към административната преписка, съставена от О. С. по повод отчуждаването на имота са приложени документи, част от които са представени по делото в заверени копия и са приети от въззивната инстанция като писмени доказателства по делото. Видно от тези документи с нотариално заверена молба вх. № 1565/16.07.1980 г. до ОбНС Стара Загора М. Ф. Д. и П. Н. Д. са поискали вместо с едно едностайно и едно тристайно жилище да бъдат обезщетени двете заедно с едно тристайно жилище за четиричленно семейство, тъй като не разполагат със средства за доплащане на две жилища поотделно. С втора също нотариално заверена молба вх. № 1566/16.07.1980 г. Пенка Н. Д. е поискала апартаментът, с който двете с дъщеря й ще бъдат обезщетени да се води изцяло на името на нейната дъщеря - Минка Ф. Д. С протокол за избор на апартамент от същата дата двете са избрали апартамент "Д" на VIII-ия етаж в жилищен блок със строителен № 2, кв. 27 по плана на града, заедно с прилежащото му мазе № 29, с проектна стойност 23945 лв. Предвид изразеното от П. Н. Д. желание жилището да се води изцяло на дъщеря й М. Ф. Д. с допълнителна заповед № СД-717/17.07.1980 г. на председателя на ОбНС Стара Загора на основание чл. 100 ЗТСУ и във връзка с влязлата в сила заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собствениците на името на М. Ф. Д. е записан посочения в протокола за избор апартамент в съответствие с изразеното от нейната майка желание. Посочените документи са приети като доказателства по делото от въззивния съд и е открито производство по оспорването им от страна на ответника-жалбоподател на съдържанието и подписите. Оспорването е заявено без да са направени доказателствени искания, не е направено искане по чл. 101 ГПК за представяне оригиналите на оспорените документи. Въззивният съд е приел, че процедурата по отчуждаването на процесния недвижим имот и обезщетяването на собствениците на имота по реда на чл. 95 - 100 ЗТСУ не е осъществена по отношение на П. Н. Д. за притежаваната от нея 2/3 идеална част от имота, поради което тя не е загубила правото си на собственост върху притежаваната идеална част, съответно О. С. не е придобила право на собственост върху тази част от имота. Във връзка с оспорването на приетите във въззивната инстанция документи /3 бр. нотариално заверени молби и протокол за избор/ съдът е приел, че молбата от М. Ф. Д. и П. Н. Д. вх. № 1565/16.07.80 г., макар и нотариално заверена, не удостоверява по надлежен начин подписите на молителите, тъй като в нотариалната заверка не са посочени имената на лицата, чиито подписи са удостоверени. Молбата на П. Н. Д. вх. № 1566/16.07.80 г. е с нотариално заверен подпис съобразно изискванията на закона с посочване името на молителя, но съдържа зачерквания и поправки, които не са подпечатани и удостоверени от нотариуса по съответния ред, поради което документът е приет за неистински. По отношение протокола за избор на апартамент съдът е приел, че е частен писмен документ и тъй като не е нотариално заверен в тежест на доказване истинността му О. С. не е ангажирала доказателства за автентичността на положените подписи, поради което документът не е годно доказателствено средство. Касационната жалба е основателна. Правният извод на въззивния съд за неизпълнена доказателствена тежест от страна на общината за установяване претендираното право на собственост за 2/3 идеални части от процесния имот, поради неосъществена изцяло отчуждителна процедура е неправилен - постановен е в противоречие с материалния закон и е необоснован по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Документите, въз основа на които общината е изпълнила доказателствената тежест да установи, че процедурата по обезщетяването на всички собственици на имота е била надлежно осъществена, като част от административната преписка по отчуждаването на имота и обезщетяването на собствениците са представени по делото в надлежно заверени копия. Оспорването на документите като неистински, заявено от ответната страна /оспорени са подписите и съдържанието им/ е направено от процесуалния представител на ответницата без да са ангажирани каквито и да било доказателства. Оспорените документи /3 бр. писмени молби/ са изготвени саморъчно от собствениците на отчуждения имот- Т. Ф. Д., М. Ф. Д. и П. Н. Д., подписани са от тях и подписите им са нотариално удостоверени от нотариус при Старозагорски районен съд по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК. Съдържанието на писмената молба-бланка вх. № 1566/16.07.1980 г., подадена от М. Н. Д. до СД "И", гр. С. е с нанесен саморъчно от нея текст /различен от текста на бланката/, който текст е ясен, четлив и не съдържа зачерквания и поправки, както неправилно е приел въззивният съд. Неправилно въззивният съд е изключил от доказателствата по делото Протокол за избор на жилище, като е приел, че документът не е годно доказателствено средство, като частен писмен документ, за който общината не е доказала автентичността на положения от П. Н. Д. подпис върху документа. Протоколът за избор на конкретния апартамент, с който са обезщетени П. Н. Д. и М. Ф. Д. е официален свидетелстващ документ, съставляващ част от административната процедура и завършващ сложния фактически състав по обезщетяването на отчуждените собственици. От външна страна протоколът представлява стандартна бланка, попълнен саморъчно със съответните данни и оформен с подписите на началник на отдел "О" при СД "И" и на обезщетените собственици именно с избрания от тях апартамент. При това положение и на основание чл. 154, ал. 3 ГПК в тежест на ответната страна е било установяването, че положените подписи са неистински, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Предвид изложеното неправилното въззивно решение следва да се отмени и ВКС следва да се произнесе по същество, като по изложените по-горе съображения и на основание чл. 108 ЗС уважи предявения иск, който е основателен и доказан до размер на 2/3 идеални части от процесния имот. За останалата 1/3 идеална част от имота искът е уважен с влязлото в сила първоинстанционно решение. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция ответницата следва да заплати на общината-ищец юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., а по сметка на Върховен касационен съд 31.74 лв. за държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.