Решение № 16993 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2011 г.

Решение № 16993 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мерич - Табако капитал" ООД, гр. Първомай срещу решение № 121/28.01.2011 г. по адм. дело № 852/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 160901925/11.02.2010 г. и РА № 1004885/05.03.2010 г. за поправка на РА на ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с решение № 222/06.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по процесните три фактури, издадени от доставчика ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед", с предмет на доставките "първична манипулация на тютюн". По делото е допусната и изслушана комплексна експертиза, като съдът е кредитирал само счетоводната част от експертизата, но не е кредитирал заключението на вещото лице по агро експертизата. За да не кредитира последната съдът е приел, че по делото е следвало да бъде доказано не абстрактната възможност доставчикът ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед" да извърши услугата "ръчна манипулация по тютюн", а реално да е извършена такава. В решението е изложено, че вещите лица са приели, че услугата е била извършвана през периодите от началото на месец август до началото на месец ноември в процесните 2007 г. и 2008 г. само въз основа на изготвените приемо - предавателни протоколи. Тези протоколи, според съда доказват само датата и количеството на предадения/получения тютюн, но не и датата, на която е започнало, респективно приключило изпълнението на услугата. С оглед доказване кадровата обезпеченост на доставчика да извърши процесните услуги, съдът е обсъдил приложената по делото вътрешна Заповед № 19/03.09.2007 г., видно от която всички работници и служители на дружеството е следвало да се включат в обработката на тютюна, като съдът е приел, че доказателства относно това дали действително е била извършена тази дейност, от кои именно работници/служители и през кой период, не се представени по делото. Съдът е установил още, че така представената заповед предполага преназначаване от една в друга длъжност на лицата чрез сключване на допълнително споразумение към трудовите договори, което е следвало да бъде декларирано пред ТД на НАП като промяна в обстоятелствата по чл. 62 КТ, като в случая е установено, че няма декларирани промени в заеманите длъжности на лицата. Също така съдът е изложил, че видно от приложените по делото манипулационни отчети, доставчикът е посочил изрично началния и крайния момент на осъществяваната от него дейност, което обстоятелство не е било съобразено от вещите лица в заключението им. Относно възражението на жалбоподателя, че административният орган е следвало да назначи експертиза в хода на ревизията, а не да изготвя искане на основание чл. 37, т. 5 ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите има правомощието съгласно чл. 12, ал. 1, т. 11 ДОПК да изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност. Съдът е приел, че органът по приходите съобразно т. 15 на същия чл. по своя преценка може да определи да назначи експертиза, която обаче дори и да е била назначена от административния орган, не обвързва съда. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводственити правила, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил представения по делото ревизионен акт на прекия доставчик ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед". Действително в обжалваното решение не са изложени мотиви относно така представения РА на прекия доставчик, обхващащ и процесния данъчен период, но последното не съставлява съществено съдопроизводствено нарушение, доколкото обсъждането на този РА не би могъл да промени изхода на спора. Както много пъти Върховният административен съд в свои решения е приемал, наличието на издаден ревизионен акт на доставчика, който включва и периода на процесните доставки, по никакъв начин не доказва, че доставките са реални, независимо че липсва корекция на начисления данък в тази част. Върховният административен съд приема, че само при наличие на изрична констатация за реалност на доставките в приложения като доказателство друг РА, то след като веднъж органът по приходите е признал тези доставки за реални, приемането на обратното при последваща ревизия на получателя по същите доставки би довело до нарушаване на принципите на законност и обективност, които органите по приходите са длъжни да спазват при установяване задълженията и отговорността на задължените лица. Само по себе си обаче наличието на ревизионен акт, в който липсват констатации за доставките, какъвто е приложения по делото РА на прекия доставчик, не освобождава получателя по доставката, който претендира данъчен кредит, да доказва нейната реалност. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е кредитирал изслушаната и неоспорена агро експертиза и че не е изложил мотиви защо не кредитира същата. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай съдът е обсъдил заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, данните от електронните масиви на НАП за броя на назначените в дружеството работници, отглеждащи трайни култури за 2007 г., както и справка за заети по длъжности лица за 2008 г. Съдът е изложил мотиви защо не кредитира заключението по съдебната агро експертиза, които се споделят от настоящия съдебен състав. По делото е следвало да бъде доказано конкретното и реално изпълнение на услугата "ръчна манипулация по тютюн" от доставчика ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед", а не абстрактната възможност такава да бъде извършена. Вещото лице по агро експертизата е приело, че услугата е била извършвана през периодите от началото на месец август до началото на месец ноември в процесните години само въз основа на изготвените приемо - предавателни протоколи. Тези протоколи, обаче доказват само датата и количеството на предадения/получения тютюн, но не и датата, на която е започнало, респективно приключило изпълнението на услугата. Приложената по делото Заповед № 19/03.09.2007 г. (на която се е позовал и вещото лице по агро експертизата), от която се установява, че всички работници и служители на дружеството е следвало да се включат в обработката на тютюна, също не доказва кадровата обезпеченост на доставчика да извърши процесните услуги, тъй като такава заповед е можело да бъде съставена по всяко време, освен това тя не доказва, че действително е била извършена тази дейност, от кои именно работници/служители и през кой период. С оглед на изложеното, административният съд е достигнал до правилния извод, че не са налице реални доставки по процесните три фактури, издадени от доставчика ЕТ "Барбарос - Мюмюн Ахмед", с предмет на доставките "първична манипулация на тютюн", поради липсата на достатъчно работници, които биха могли да обработят процесното количество тютюн за процесния период, тоест липса на кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките. При това положение административният съд правилно е приел, че не са налице реални доставки на услуги по процесните фактури по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, за доказването на който факт е необходимо да се докаже фактът на обезпеченост на доставчика да извърши доставките, предмет на конкретните фактури. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК