Решение № 9320 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2014 г.

Решение № 9320 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1045/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на СНЦ "Клуб за защита интересите на населението", представлявано от Васил Иванов Василев като председател на същото против решение № 6985 от 13.11.2013 г., постановено по адм. д. № 342 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевират се доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Министерство на околната страна и водите оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град се е произнесъл по същество като е отхвърлил предявения от СНЦ "Клуб за защита интересите на населението", представлявано от Васил Иванов Василев против МОСВ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с който се претендира присъждане на неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., причинени от бездействие на служителите на министерството по задължение, произтичащо пряко от чл. 55 от Конституцията на Република България и Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда, ратифицирана на 2.10.2003 г., обн. ДВ, бр. 91/2003 г., в сила от 16.03.2003 г. да се предостави информация относно количествата метан и въглероден диоксид, които се отделят от сметището в кв. Суходол, гр. София. Съдът е приел, че искът е недоказан, не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно, при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба пороци. Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел иска за допустим, тъй като същият се основава на твърдение за незаконосъобразни бездействия на служителите на Министерството на околната среда и водите по искания за предоставяне на обществена информация. съответствие с разпоредбата на чл. 204 от АПК незаконосъобразността на действията и бездействията се установяват от съда, пред който е заведен искът за вреди от тях. По тези причина искът се явява допустим за разглеждане по същество. При обсъждане на основателността на исковата претенция съдът обосновано е достигнал до извод, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като по делото не са доказани незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служителите на Министерството - ответник. Както правилно отбелязва съдът ищецът е търсил предоставяне на обществена информация и и получил отговор на запитването си. Правилно съдът е отбелязал в мотивите, че производството по искане и предоставяне на обществена информация е подробно регламентирано в Закона за достъп до обществена информация. Този специален закон подробно регламентира задълженията на задължените субекти, които не могат да постановяват отказ на заявленията, освен в строго посочените и лимитативно изброени в закона случаи. Решенията за отказ да се предостави обществена информация по направените искания представляват индивидуални административни актове и подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 от АПК. В трайно установената си практика административните съдилища и Върховният административен съд приемат дори, че мълчалив отказ да се предостави поискана обществена информация сам по себе е незаконосъобразен и задълженият субект дължи винаги писмено произнасяне, тъй като защитата на правото на достъп до обществена информация е засилена с оглед нормите на Конституцията и международните актове, по които страна е Република България. Както се установява по делото ищецът е бил страна в производство по предоставяне на обществена информация. Въпросът дали отговорът на задължения субект е бил достатъчно удовлетворяващ за него и дали отговаря на предмета на информацията, която е била поискана, е въпрос, който не може да се контролира инцидентно в настоящото исково производство. Ако ищецът е счел, че исканата по съдържание информация не му е била предоставена, същият е бил в правото си да обжалва решението по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Няма пречка и след провеждане на исковото производство исканата информация отново да бъде поискана от задължения субект по ЗДОИ. Правилни са изводите на административния съд, че ищецът не е установил по делото понесени от него или членовете на сдружението неимуществени вреди, чието възмездяване се търси в настоящото производство. Искът е заведен от юридическо лице, което съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ищец в производството по чл. 203 и сл. от АПК. За да бъде основателен обаче искът следва да се основава на доказани вреди, понесени от членовете на сдружението, тъй като не се касае до претенция за понесени неимуществени вреди, свързани със защитими ценности, принадлежащи на самото сдружение /правото на добро име в обществото и т. н./. С оглед изложеното при липса на нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,