Решение № 6520 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2014 г.

Решение № 6520 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 4306 от 26.06.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 11859/2013 г., с което е отменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1344381 от 20.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1926/11.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е приел, че са налице недължимо внесени суми за осигуровки към м. 08.2009 г. и към м. 09.2009 г., а не както той поддържа към 2005 г. Счита, че спорът е решен едностранно, въз основа на доказателствата, ангажирани от проверяваното дружество. Поддържа, че органът по приходите е бил сезиран с недопустимо искане, подадено след изтичане на преклузивния 5-годишен срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК. При констатирано надвнасяне на дължими суми към м. 11.2006 г. искането е следвало да бъде подадено най-късно до 31.12.2011 г., а същото е подадено на 24.07.2013 г. Оспорва изводите на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), като поддържа, че не са налице надвнесени суми за 2008 г. и за 2009 г. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди АПВ, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Б. О. К. - Българска охранителна компания" АД, гр. София, оспорва жалбата в писмен отговор от 7.08.2014 г. Поддържа, че надвнасяне за ДОО е извършено през м. 08.2009 г., а за ДЗПО, ГВРС и ЗО - през м. 09.2009 г. Претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че "Б. О. К. - Българска охранителна компания" АД, гр. София, е подало на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК искане вх. № 10-53-04-530 от 24.07.2013 г. за възстановяване на ДОО в размер на 21 145.48 лева, за ЗО в размер на 4 713.85 лева, за ДЗПО в размер на 436.87 лева и за фонд ГВРС в размер на 438.90 лева за предходни периоди или в общ размер на 26 735.10 лева. По подаденото искане била разпоредена проверка с РИП № 1344381/2.08.2013 г. При проверка в информационната система на НАП са установени надвнесени суми на същите основания и в същите размери с посочен период "1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. и вальор 1.01.2005 г.". С оспорения АПВ е постановен отказ за прихващане на надвнесените суми на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК поради подаване на искането за прихващане след изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване като е прието, че сумите са надвнесени през периода 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г. с вальор с дата 1.01.2005 г. По повод обжалване по административен ред горестоящият административен орган в решение № 1926/11.11.2013 г. е допълнил мотивите на отказа със съображения за разликата между давностни и преклузивни срокове, като преклузивният 5-годишен срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК препятствал подаването на допустимо искане, каквото лицето е можело да направи в периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. Изложени са мотиви, че вземането на лицето е погасено и по давност към момента на подаване на искането от 24.07.2013 г. За да отмени акта, административният съд е кредитирал приета по делото съдебно-счетоводна експертиза с аргумент, че е извършила проверка в счетоводството на жалбоподателя, включително по ведомости за трудови възнаграждения и рекапитулации с начислени данъци и осигурителни вноски, банкови извлечения и платежни нареждания за преведени осигурителни вноски, справки от НОИ за съответствие на данни от персоналния регистър и направени вноски и общи суми по години от 2005 г. до 2013 г. включително, по фонд, главна книга на счетоводна сметка 455 - Разчети с ДОО по подсметки (фондове) за периода от 2008 г. до 2013 г., каквато проверка не била направена в хода на административното производство, доколкото органът по приходите е работил само по данни от собствената си информационна система без проверка на първични счетоводни документи. Въз основа на констатациите на ССЕ съдът е приел, че е налице надвнасяне на суми над дължимите през месец август 2009 и месец септември 2009 г., а не към дата 01.01.2005 г., като размерът на надвнесената сума не е този, който е посочен в отказа за прихващане и възстановяване, а е 28 823.24 лева, от които 20 918.72 лева за ДОО, 828.11 лева ДЗПО, 347.80 лева ГВРС, 6 728.61 лева ЗО. Приел е, че датите, на които се получава надвнасяне на суми са съответно за ДОО през месец август и месец септември 2009 г., за ДЗПО, ГВРС и ЗО през месец септември 2009 г., от които започва да тече преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и давностният срок по чл. 110 от ЗЗД. Обосновал е правен извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения АПВ, тъй като органът по приходите неправилно е определил годината на възникване на основанието за възстановяване, която следвало да се определи към момента, към който се получава надвнасяне на суми от страна на "Б. О. К. - Българска охранителна компания"АД, установен посредством ССЕ. Изложени са мотиви, че към момента на подаване на искането за прихващане са налице всички условия за извършването му - данъчно задълженото лице има ликвидно и изискуемо вземане към приходната администрация, което не е погасено по давност, заявено е прихващане в срок и са налице насрещни публични задължения, също установени по основание и размер, поради което преписката е върната на органа за издаване на нов АПВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е формулирал основния спорен по делото въпрос относно датата на възникване на надвнесените суми, на който е даден отговор при правилно приложение на закона и без допуснати процесуални нарушения във връзка с разпределението на доказателствената тежест, изясняване на делото от фактическа страна и извеждането на обосновани изводи от събраните по делото доказателства. Неправилно касаторът поддържа, че страните не спорят, че надвнесените суми касаят периодите 01.01.2005 г. - 31.12.2006 г. Поддържаната от дружеството теза още в искане вх. № 10-53-04-530 от 24.07.2013 г. е, че ежемесечно и ритмично прави плащания по задълженията си към ДДС, ДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски, като по информация, предоставена от НОИ и НАП, има надвнесена сума в размер на 26 735.10 лв., която претендира да бъде прихваната към задълженията му, посочени в покана за доброволно изпълнение изх. № 10-77-00-11-528 от 4.07.2013 г. Приетият в оспорения АПВ период на възникване на вземанията, от който се изчисляват преклузивните и давностни срокове, е оспорен както с жалбата по административен, така и с жалбата по съдебен ред, в които лицето поддържа, че падежът на недължимо внесените суми съвпада с падежа на плащане на публичните задължения за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС, определени с ревизионен акт (РА) № 2000904151/31.07.2009 г., с който се установяват задълженията му за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС за 2007 г. - 2008 г. и в който не е посочено наличието на надвнесени суми. Самият касатор, както в писмената защита пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба, поддържа, че посочената дата на вальор 1.01.2005 г. (според общоприетото значение - дата на банкова операция) не е дата на падежа на задължението и не произтича от реални плащания, а е възприета за отбелязване на извършени плащания с неуточнена дата към НОИ, поради прехвърляне на задълженията за събиране на дължими суми за осигуровки от НОИ към НАП. След като административният орган признава, че са налице плащания с неустановена дата, то определянето на периода на възникване на спорните плащания единствено по данни от информационната система на НАП, правилно не е възприето от административния съд. Обосновано и правилно в тази насока съдът е кредитирал приета по делото ССЕ, която е изследвала данните по платежни нареждания и банкови извлечения за направени вноски по години за периода 2005 г. - 2013 г. и ги е съпоставила със справките от персоналния регистър на НОИ. Изрично на стр. 4 от заключението вещото лице Светлана Димитрова-Караджова уточнява, че за нуждите на експертизата са проверени всички платежни нареждания за извършени преводи в периода 1.01.2005 г. - 31.08.2013 г. Голяма част от доводите в касационната жалба (стр. 5 и стр. 6) по съществото си са насочени към оспорване на заключението на ССЕ, което е недопустимо в касационното производство. Касаторът излага конкретни твърдения за неточности при изчисленията на вещото лице и включването на конкретни суми по РА № 2000904151/31.07.2009 г. в периода 2005 г. - 2008 г., но пътят му на защита е бил чрез оспорване на заключението или допускане на допълнителна задача, в случай, че изводите на вещото лице са неясни, непълни или неточни. Предвид забраната по чл. 220 АПК подобни нови фактически твърдения (стр. 6 от касационната жалба) не могат да се навеждат в касационното производство. Първоинстанционният съд е проявил нужната служебна активност съгласно чл. 9, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 АПК, като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса с разпореждане от 6.01.2014 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, уважил е относимите и допустими доказателствени искания на страните и съобразно тях е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Доводите на касатора, че единствените коректни данни за наличието на задължения, респ. надвнесени суми, са по данни по декларации - образец 6 съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. относно декларирани дължими осигуровки и данък по чл. 42 ЗДДФЛ, които се съдържат в информационната система на НАП, не могат да бъдат споделени. Правилно в тази насока административният съд е кредитирал заключението на ССЕ, изготвено на база платежни нареждания за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2013 г., съдържащи данни за плащанията на всеки вид задължение. Вещото лице е установило надвнесени суми за ДОО и ГВРС за 2005 г. и 2006 г. в размер на 7 343.96 лв. (стр. 2 от заключението), за ДЗПО и ЗОВ за 2005 г. и 2006 г. в размер на 168.63 лв. (стр. 3 от заключението), за ДОО и ГВРС за 2007 г. и 2008 г. в размер на 13 922.66 лв. (стр. 3 от заключението) и за ДЗПО и ЗОВ за 2007 г. и 2008 г. в размер на 7 388.09 лв. (стр. 4 от заключението). Вярно е, че задълженията на лицето за ДОО, ДЗПО, ГВРС и ЗО за периода 1.04.2007 г. - 31.10.2008 г. са предмет на установяване с влязъл в сила като необжалван РА № 2000904151 от 31.07.2009 г. и не могат да бъдат преразглеждани, но изчисленията на вещото лице са указание, че наличието на надвнесени суми, техният период и размер, не могат да бъдат установени единствено по данни от информационната система на НАП или НОИ, какъвто неправилен подход е възприет в оспорения АПВ № 1344381 от 20.08.2013 г. Правилни са изложените от административния съд доводи, че съгласно ревизионен акт № 20000904151/31.07.2009 г. към 31.07.2009 г. дружеството няма недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случай, че към датата на издаването на РА е имало суми, подлежащи на прихващане и възстановяване, е следвало това да се извърши служебно от приходната администрация по силата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК. Дори посочените от вещото лице дати, на които се получава надвнасяне на суми за ДОО през месец август и месец септември 2009 г. и за ДЗПО, ГВРС и ЗО през месец септември 2009 г., да не са коректни съобразно погасяването на задължения на лицето по РА № 2000904151/31.07.2009 г., релевантно от гледна точка на законосъобразността на оспорения АПВ е установеното чрез ССЕ, че не се касае до надвнесени задължения единствено за периода 2005 г. - 2006 г. Ето защо не следва да се приеме за законосъобразно приложението на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК спрямо надвнесените задължения на лицето. Неоснователни са касационните доводи, че лицето е следвало да прояви съответната активност и да иска прихващане с надвнесените суми в хода на ревизионното производство, поради което само се е лишило от възможността да претендира тези суми. Задължението за активност в тази насока е изцяло за приходната администрация съобразно чл. 5 и чл. 37, ал. 1 ДОПК. Нарушението на основни принципи в административния процес за провеждането му при спазване на изискванията за законност (чл. 2 ДОПК и чл. 4 АПК), обективно и безпристрастно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 3 ДОПК и чл. 7 АПК), при наличие на засилено служебно начало за установяване и събиране на публичните вземания (чл. 5 ДОПК и чл. 9 АПК) правилно е преценено от първостепенния съд като основание за процесуална и материална незаконосъобразност на акта. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се дължат направените в производството разноски, но въпреки своевременно заявеното искане в тази насока, ответникът по касация не е ангажирал доказателства за реално сторени разноски, поради което такива не следва да се присъждат с решението. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,