Решение № 2422 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково, чрез главен юрк. Т. Запрянова, упълномощена с пълномощно с изх. 1039-26-1/08.04.2019 г. срещу решение 2450/13.06.2024 г. по адм. дело 319/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което се отменя решение 1012-26-109-1/26.03.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково, и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-127/06.02.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково, административната преписка се изпраща на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково за ново произнасяне, както и НОИ е осъден да заплати сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на касационното основание по чл. 209, т.3, предл. първо АПК жалбоподателят моли съдът да разреши спора по същество, като се отмени първоинстанционното съдебно решение и се отхвърли жалбата на лицето. Ответникът Н. М. Х. чрез адвокат Д. Кръпова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение 2450/13.06.2024 г. по адм. дело 319/2024 г. по описа на Административен съд Хасково да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение 2450/13.06.2024 г. по адм. дело 319/2024 г. Административен съд Хасково отменя решение 1012-26-109-1/26.03.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково, и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-127/06.02.2024 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково, административната преписка се изпраща на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Териториално поделение на Националния осигурителен институт Хасково за ново произнасяне, както и НОИ е осъден да заплати сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало със заявление 2133-08-1922/06.10.2023 г, подадено от Н. М. Х. до ТП на НОИ Хасково, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер]/2140-26-127/06.02.2024 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основанията за това са, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия Х. има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж за периода 01.01.1973 г. до 05.05.1989 г. с прекъсване 15 г. 07 м и 05 дни от трета категория труд, от които като действителен осигурителен стаж 13 г. 06м. и 25 дни. Като недействителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО органът не е зачел периодите: от 01.01.1979 г. до 06.11.1979 г. / 10м. и 5 дни/; от 01.01.1983 г. до 06.01.1984 г. /1 г. 00м. и 05 дни/;от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г. / 02 м./, когато същата е ползвала отпуск по майчинство. С разпореждане [номер]/2140-26-127/06.02.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Хасково е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същото е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Хасково, който се произнесъл с решение 1012-26-109-1/26.03.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на Н. М. Х.. Първоинстанционният съд при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен директора на ТП на НОИ - Хасково. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при издаване на акта, материалният закон е приложен неправилно. С решението, предмет на инстанционен контрол, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон. По тази причина същият е отменен, а административната преписка е върната на пенсионния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО". От данните по преписката, вкл. и представените от лицето доказателства е видно, че за времето от 01.01.1979 г. до 06.11.1979 г. (10 м. и 05 дни), от 01. 01.1983 г. до 06.01.1984 г. (01 г., 00 м. и 05 дни) и от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г. ( 02 м. ) или общо 01 г. 12 м. и 10 дни Н. М. Х. е била в майчинство. В решението си директорът на ТП на НОИ Хасково също не оспорва обстоятелството, че за тези периоди лицето не е работило, а е отглеждало децата си. Затова органът е зачел този стаж единствено като осигурителен такъв по смисъла на КСО. Тези периоди не са били признати от пенсионния орган за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, което е било и основният довод при преценката, че тя не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 КСО, независимо, че към датата на подаване на заявлението тя е имала навършени 67 г. 00 м. 12 д. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо КСО в относимата редакция към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до края на 2016 г. през 2023 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. В настоящия случай осигурителният стаж, който не е признат за действителен за целите на осигурителното правоотношение, е за времето от 01.01.1979 г. до 06.11.1979 г.; от 01. 01.1983 г. до 06.01.1984 г.; от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г. поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Kъм това време е била в сила Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж (така и Решение 3408 от 20.03.2024 г. по адм. д. 11766/2023 г., VІ отд. на ВАС ). От 03.07.1984 г. в сила е бил Указът за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.). Съгласно чл. 3ж, ал.2 времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж. Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите 01.01.1979 г. до 06.11.1979 г.; 01. 01.1983 г. до 06.01.1984 г.; и от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г., в които Н. М. Х. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Пенсионните органи неправилно са преценили периода, в който лицето е в отпуск по майчинство, че не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО. Споделя се установеното разбиране в съдебната практика, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. По тази причина в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. След като времето на майчинство за процесния период се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. с оглед на посочените нормативни актове, то на основание разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед на така изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна се дължат сторените и поискани своевременно разноски за адвокатско възнаграждение, за един адвокат по делото пред касационната инстанция, които възлизат на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,