Решение № 13252 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2015 г.

Решение № 13252 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Триада транспорт и логистик" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Разлог, представлявано от управителя си Иван Дарков Стойчев, подадена чрез адв. Даниела Стойкова, срещу решение № 498 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 662/2014 г. от Административен съд - Благоевград. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Благоевградския административен съд е образувано по жалба на "Триада транспорт и логистик" ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-010-2600/14475 от 13.08.2014 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която са извършени намаления в плащанията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 3069,59 лв., по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) в размер на 2373,57 лв. и по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) в размер на 8,43 лв. по заявление за подпомагане УИН 01/070613/08322 от 28.05.2013 г. за кампания 2013 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма, като съдържал фактически и правни основания, поради което бил и надлежно мотивиран. В оспореното УП били посочени декларираните от кандидата площи. И в трите таблици (по СЕПП, СНДП и НР1) в колона 6 била посочена площта, изчислена по чл. 2, ал. 23 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., за която били изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, а в колона 7 - разликата между декларираната и установената плащ. Изчислена била разликата между тях на БЗС/парцел и процента наддекларирана площ. Разликата между декларираната и установената площ на БЗС за СЕПП и НР1 била 1,79 ха и представлявала 3,76% наддекларирана площ. При това положение било налице основание за намаляване на исканата помощ по правилата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. и санкционирана площ се определяла като равна на удвоения размер на наддекларираната. За СНДП разликата била 0,13 ха, което в процентно съотношение представлявало 1,53% на наддеклариране, като в този случай не се определяла санкционирана площ. В случая за 0,10 ха от общо декларираните от кандидата площи било установено застъпване. Също така от данните по делото ставало ясно, че от декларираните от оспорващия за кампания 2013 г. за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 площи били констатирани и недопустими, поради това, че попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". На подаденото заявление била извършена административна проверка посредством ИСАК чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели. По делото липсвали доказателства за извършена проверка на място на заявените за подпомагане площи. Оспореното УП било издадено и в съответствие с материалния закон. По делото е била приета и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението от която изцяло потвърждавало определения от административния орган размер на недопустимата за подпомагане площ. Правилно били определени и сумите, с които са намалени плащанията по СЕПП, СНДП и НР1. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неспазена форма на административния акт. Видно от съдържанието на оспореното УП, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. В табличен вид за всяка от мерките, по които касаторът е кандидатствал за подпомагане, са описани площите на парцелите след разрешаване на застъпванията, площите на парцелите след извършването на административна проверка, установените площи, както и разликата между декларираната и установената площ. Като фактически основания по СЕПП са посочени чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съгласно който Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По СНДП като правни основания са посочени чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, а по НР1 - чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По този начин може да се приеме, че в оспорения акт са обективирани основанията, поради които са намалени плащанията, а от своя страна това позволява да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното УП. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Още повече, че установеното от административния орган изцяло се потвърждава от констатациите на изслушаната по делото СТЕ, която като неоспорена от страните е била кредитирана от съда. Неоснователно е възражението, че в случая е следвало да се приложи чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ за провеждане на друга подходяща административна процедура, включително и проверка на място при констатиране на нередности. Както правилно е отчел административният съд, такава проверка не е задължителна, а Разплащателната агенция е длъжна да я извърши на 5% от земеделските производители, кандидатстващи за подпомагане. Възраженията относно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. също са неоснователни. Същият е одобрен със заповед № РД-09-840 от 02.12.2013 г. С жалба от 14.12.2013 г. дружеството-жалбоподател е подало възражение срещу обхвата на проекта на специализирания слой. Министърът е постановил отказ за изменение на проекта, а със заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. е одобрил и окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Тази заповед не е била обжалвана. При това положение правилни са изводите на съда, че заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила и жалбоподателят е обвързан от констатациите в нея относно площите, попадащи извън слоя. Във връзка с доводите за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК следва да се отбележи, че административният орган е спазил предвидената в специалния закон процедура. Твърдението за липса на протокол за извършената административна проверка, какъвто се изисквал по силата на чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП не намира опора в прочита на текста, тъй като в него изрично е упоменато, че протокол се съставя при проверка на място, каквато в случая не е направена. Към преписката са приложени всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното УП. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По изложените съображения решението на Благоевградския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,